Зенитното оръдие е артилерийска установка за противовъздушна отбрана (ПВО).

Германска 88-милиметрова установка „FlaK 36“
Британско противовъздушно оръдие калибър 3,7 инча, музеен експонат

За първи път зенитни оръдия се използват през Първата световна война. През Втората световна война се използват както такива с голям калибър (90 или 88 милиметрово оръдие), така и малокалибрени установки (например легендарните германски ПВО установки с 30 мм оръдия MK 108).

Германските войски използват много рационално зенитното оръдие по време на Втората световна война. Имайки предвид, че огромният 88 мм снаряд и дългата цев дават изключителна начална скорост и далекобойност, а от там и разрушителна сила, започват да ги използват като противотанково оръдие. Ефектът бил толкова силен, че куполите на уцелените съветски машини направо изхвърчали във въздуха от попадението. 88-милиметровото оръдие било толкова успешно и като противотанково средство, че германците започват да го монтират на танк Тигър през 1943 година.

В следвоенните години са използвани различни като размер, калибър и вид зенитни установки, но с модернизирането на ПВО, започват да се използват вече ракетни установки „земя-въздух“, както и ракети изстрелвани от войници (като например преносимата ракетна установка FIM-92 Стингър), които изместват оръдието като основно средство за противовъздушна отбрана.

Подвижна установка за ракети „земя-въздух“.

Вижте също

редактиране