Зестрата е имущество, давано на невестата от нейните родители, с което тя встъпва в брак. То е нейното имущество и обикновено остава нейна собственост. При различните народи и в различни епохи зестрата има различно значение. В миналото в България се използва и понятието „чеиз“ имащо значение основно като имущество, донасяно от младата булка за използване от новото семейство в началото на съвместния живот.

Момиче с раклата със своята бъдеща зестра (около 1930 г.)
Василий Пукирев, Приемане на зестрата в семейство на тъърговец по списък (1873)

ИсторияРедактиране

 
Картина на Фра Анджелико: История за св. Николаус, когато дава по скрит начин зестра за три бедни момичета. По това време бащите на младите момичета трябва да осигурят за бъдещите съпрузи зестра. Без нея те нямат голям шанс за женитба. По късно св. Николаус тава известен като дядо Коледа.[1]

В християнската култура зестрата се обяснява с необходимостта съпругът да издържа съпругата си. Играе и ролята на стимул за привличане на потенциални кандидати от семейството на момичето. С изменение на икономическите отношения в съвременния живот и особено в Европа и Северна Америка във втората половина на 20 век и на 21-ви век зестрата няма вече реално значение за модерното общество.

Значение в различните страниРедактиране

 
Сватбени подаръци за сина на имама на Делхи от страна на семейството на булката, Индия 2018 г.

Основно в страните на Южна Азия даването и получаването на зестра има голямо икономическо и социално значение. Изнудването на семейството на бъдещата булка е придобило толкова големи мащаби и води до толкова много вреди, че в Индия е създадено специално законодателство за ограничаването на това явление: (на английски: Dowry system in India). Прилагането на това законодетелство не ограничава практиката на даване зестра, но води до нови нарушения на нормалните взаимоотношения в семейството и изисква допълнителна намеса на държавата.[2][3][4]

Преносно значениеРедактиране

ИзточнициРедактиране