Зигмунд фон Щаркенберг
Зигмунд фон Щаркенберг (на немски: Sigmund von Starkenberg; † между 11 май 1397 и 26 юни 1403) е благородник от род фон Щаркенберг в Тирол в Австрия, бургграф на дворец Тирол.
| Зигмунд фон Щаркенберг | |
| бургграф на дворец Тирол | |
| Герб | |
|---|---|
 |
Произход и наследство редактиране
Той е син на Ханс фон Щаркенберг и съпругата му Аделхайд фон Шена, дъщеря на Петерман фон Шена.[1] Роднина е на графиня Ита фон Щаркенберг, омъжена за граф Вернер II фон Хабсбург († 1167).
Фамилията Щаркенберг се издига чрез женитби и купувания на една от най-могъщите благороднически родове в Тирол. През 12 век те създават замъка Щаркенберг при Таренц в Австрия. През 1330-те години те са в замък (Ной-)Щаркенберг, който построяват между 1310 и 1329 г.[2]
Зигмунд фон Щаркенберг е бургграф на дворец Тирол; наследява през 1386 г. господството Грайфенщайн в Южен Тирол след смъртта на Фридрих фон Грайфенщайн.
Фамилия редактиране
Зигмунд фон Щаркенберг се жени на 12 март 1378 г. за Осана фон Емс-Хоенембс († сл. 1407), наследничка на Шландерс, дъщеря на Рудолф I фон Емс-Шландерс († 30 март 1379) и Венделбург фон Ашау († сл. 1369). Те имат една дъщеря и вер. два сина:[3]
- Барбара фон Щаркенбург († 1422/1430), омъжена I. пр. 3 юни 1405 г. за рицар Улрих фон Фройндсберг († сл. 1415), II. сл. 1415 г. за Улрих VI фон Мач-Кирхберг, граф на Кирхберг († между 22 януари 1443 и 10 януари 1444)[4]
- вер. Улрих фон Щаркенбург († сл. 1413/1423), женен ок. 1413 г. за Урсула фон Валдбург († 1438), дъщеря на Йохан II фон Валдбург († 1424) и Елизабет фон Монфор († 1422); 1407 г. участва в т. нар. „Фалкенсъюз“[5]
- вер. Вилхелм фон Щаркенбург († 1452, Шена), последен мъж от фамилията Щаркенберг, бяга от Тирол по време на войната срещу херцог Фридрих IV „с празните джобове“
Литература редактиране
- Karin Kranich-Hofbauer: Der Starkenbergische Rotulus: Handschrift, Edition, Interpretation (= Innsbrucker Beiträge zur Kulturwissenschaft. Germanistische Reihe 51). Institut für Germanistik, Innsbruck 1994, ISBN 3-901064-12-5.
- Oswald Trapp; Magdalena Hörmann-Weingartner (Mitarbeiterin): Tiroler Burgenbuch. VII. Band Oberinntal und Ausserfern. Verlagsanstalt Athesia, Bozen 1986, ISBN 88-7014-391-0.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 11.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 140.
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:142
Източници редактиране
- ↑ Siegmund von Starkenberg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- ↑ Claudia Feller: Das Rechnungsbuch Heinrichs von Rottenburg: ein Zeugnis adeliger Herrschaft und Wirtschaftsführung im spätmittelalterlichen Tirol: Edition und Kommentar. Band 4 von Quelleneditionen des Instituts für Österreichische Geschichtsforschung. Oldenbourg Verlag, 2010, ISBN 978-3-486-59122-4, Kapitel 5.1.10 Neustarkenburg, S. 138
- ↑ Sigmund von Starkenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Barbara v.Starkenburg, ww-person.com
- ↑ Ulrich v.Starkenburg, ww-person.com