Зигфрид фон Хоенлое-Вайкерсхайм

Зигфрид фон Хоенлое-Вайкерсхайм (на немски: Siegfried von Hohenlohe-Weikersheim; * 28 август 1619, Нойенщайн; † 26 април 1684, Вайкерсхайм) е граф на Хоенлое във Вайкерсхайм от 1677 г. до смъртта си.

Зигфрид фон Хоенлое-Вайкерсхайм
граф на Хоенлое във Вайкерсхайм
Лични данни
Роден	28 август 1619 г. Нойенщайн
Починал	26 април 1684 г. Вайкерсхайм
Семейство
Баща	Крафт VII фон Хоенлое-Глайхен в Нойенщайн
Майка	София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд
Бракове	Мария фон Каунитц София Амалия фон Пфалц-Цвайбрюкен
Зигфрид фон Хоенлое-Вайкерсхайм в Общомедия

Произход

Дворецът Вайкерсхайм

Той е третият син на граф Крафт VII фон Хоенлое-Глайхен в Нойенщайн (1582 – 1641) и съпругата му пфалцграфиня София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд (1593 – 1676), дъщеря на пфалцграф Карл I фон Цвайбрюкен-Биркенфелд и Доротея фон Брауншвайг-Люнебург. Брат е на Йохан Фридрих I (1617 – 1702), граф на Хоенлое-Йоринген, Крафт Магнус (1618 – 1670), Волфганг Юлиус (1622 – 1698), от 1677 г. граф на Хоенлое-Нойенщайн, и на Йохан Лудвиг (1625 – 1689), от 1677 г. граф в Кюнцелсау.

През 1677 г. той и братята му си поделят владенията на рода Хоенлое. Зигфрид получава Вайкерсхайм.

Фамилия

Първи брак: през 1662 г. в Нойенщайн с графиня Мария фон Каунитц (* ок. 1620; † 13 февруари 1674), вдовица на Карел Вацлав Ходицки фон Кауниц от Ходиц († сл. 1644), дъщеря на фрайхер Бедржих, (1597 – 1627) и Мария Евсебия Зезимова от Усти. Те нямат деца.

Втори брак: през 1678 г. в Майзенхайм с пфалцграфиня София Амалия фон Пфалц-Цвайбрюкен (* 15 декември 1646, Саарбрюкен; † 30 ноември 1695, Гелнхаузен), дъщеря на пфалцграф и херцог Фридрих фон Пфалц-Цвайбрюкен и Анна Юлиана фон Насау-Саарбрюкен. Те нямат деца.

Вдовицата му София Амалия се омъжва втори път на 30 май 1685 г. във Вайкерсхайм за пфалцграф Йохан Карл фон Пфалц-Биркенфелд-Гелнхаузен (1638 – 1704).

Литература

• Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
• Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
• Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7.
• Gerhard Taddey, „Wie die Hohenloher Grafen wurden“, in: Beiträge zur Landeskunde. Regelmäßige Beilage zum Staatsanzeiger für Baden-Württemberg. Nr. 5 (1976), S. 1−9.