Зигфрид III фон Епщайн (на немски: Siegfried III von Eppstein; * ок. 1194; † 9 март 1249, Бинген) от род Епщайн, е архиепископ на Майнц (1230 – 1249) и така ex officio ерцканцлер на Свещената Римска империя.[2]

Зигфрид III фон Епщайн
архиепископ на Майнц
Роден
1195 г.
Починал
1249 г. (54 г.)
ПогребанМайнц, Федерална република Германия
РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период12301249
Семейство
БащаГотфрид I фон Епщайн
Зигфрид III фон Епщайн в Общомедия

Той е син на Готфрид I фон Епщайн и Изалда фон Вид, дъщеря на граф Дитрих I фон Вид.[3] Племенник е по бащина линия на Зигфрид II фон Епщайн, архиепископ на Майнц (1200 – 1230) и по майчина линия на Теодерих II фон Вид, архиепископ и курфюрст на Трир (1212 – 1242). Роднина е на Вернер фон Епщайн, архиепископ на Майнц (1259 – 1284), Герхард фон Епщайн II (1289 – 1305).

 
Привилегът на Зигфрид III фон Епщайн за свободен град Майнц от 1244 г.

Зигфрид III става ок. 1220 г. домхер в Майнц, 1230 г. пропст на „Св. Бартхоломеус“ (Франкфурт на Майн) и на „Св. Петър и Александер“ (Ашафенбург). Към края на (октомври или ноември) 1230 г. той е избран за наследник на чичо му Зигфрид II фон Епщайн.

Зигфрид III е преди всичко имперски политик. Той печели доверието на император Фридрих II, който му дава през 1232 г. богатото имперско абатство Лорш. Двамата свикват голямо имперско събрание в Майнц на 15 август 1235 г., където се сключва мирът в Майнц. През 1237 г. Фридрих II го прави опекун на сина си крал Конрад IV и имперски гувернатор.

През 1239 г. императорът е два пъти отлъчен от църквата. Зигфрид III първо отказва да бъде против своя ментор и затова на 26 април 1240 г. папата Григорий IX го отлъчва от църквата. След смъртта на Григорий на 22 август 1241 г. Зигфрид III се съюзява внезапно с кьолнския архиепископ Конрад против императора. Фридрих веднага сваля Зигфрид като имперски губернатор и определя Хайнрих Распе, ландграф на Тюрингия, за негов наследник. Веднага избухват войни.

През 1243 г. Инокентий IV става нов папа, продължава борбата против Фридрих II и прави Зигфрид III папски легат. За да спечели жителите на Майнц, Зигфрид дава през 1244 г. големия градски привилегии и прави Майнц свободен град. Той привлича на своя страна Хайнрих Распе и през май 1246 г. във Файтсхьоххайм при Вюрцбург го избира с малцинство от немски князе и графове за геген-крал. След смъртта на Распе през февруари 1247 г. той избира заедно с други рейнски архиепископи Вилхелм Холандски за нов геген-крал.

Зигфрид III умира на 9 март 1249 г. в Бинген. Той е погребан в катедралата на Майнц, която е завършена по неговото време и през 1239 г. е осветена от него.

Литература

редактиране
  • Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Sigfrid III. von Eppstein. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 34, Duncker & Humblot, Leipzig 1892, S. 260 – 262.
  • Georg Wilhelm Sante: Siegfried III. von Eppstein, Erzbischof von Mainz, in: Nassauische Lebensbilder. 1940, S. 17 – 32
  • Sigrid Duchhardt-Bösken: Siegfried III. von Eppstein. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 10, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-062-X, Sp. 103 – 104.
  • Alois Gerlich: Siegfried III., Erzbischof von Mainz. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 7, LexMA-Verlag, München 1995, ISBN 3-7608-8907-7, Sp. 1867.
  • Regina Schäfer: Siegfried III. von Eppstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 349 f. (Digitalisat).
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 24

Източници

редактиране
  1. eppensie // Посетен на 17 октомври 2020 г.
  2. Regina Schäfer: Die Herren von Eppstein – Herrschaftsausübung, Verwaltung und Besitz eines Hochadelsgeschlechts im Spätmittelalter, 2000. ISBN 3-930221-08-X, EAN 9783930221080
  3. Siegfried III von Eppstein, fmg.ac

Външни препратки

редактиране