Зигфрид III (Лебенау)
Зигфрид III (IV) фон Лебенау (на немски: Siegfried III (IV) von Lebenau: † 12 март 1190 в Тракия) от страничния клон Лебенау на род Спанхайми, е граф на Лебенау (ок. 1164 – 1190) и фогт на катедралата на Залцбург и на манастирите „Св. Емерам“ и „Зееон“.
Зигфрид III | |
граф на Лебенау | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Зигфрид II |
Биография
редактиранеТой е големият син и наследник на граф Зигфрид II фон Лебенау († 1163) и съпругата му Матилда фон Фалей († 1195) от фамилията Вителсбахи. Брат е на Ото I († 8 март 1205).[1]
При смъртта на баща му той е малолетен. Зигфрид наследява през 1168 г. Бургхаузен на Залцах от графовете фон Бургхаузен-Шала, клон на Зигхардингите.
През 1189 г. Зигфрид III, заедно със зет си Конрад фон Дорнберг, участва в свитата на Фридрих Барбароса в Третия кръстоносен поход. През това време брат му Ото I поема управлението на графството.
Зигфрид умира бездетен на 12 март 1190 г. в кръстоносния поход в Тракия. Брат му Ото го наследява като граф на Лебенау.
Фамилия
редактиранеЗигфрид III се жени за Кунигунда. Бракът е бездетен.[2]
Литература
редактиране- Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
Източници
редактиране- ↑ Stammbaum der Grafen von Lebenau, manfredhiebl.de
- ↑ Sponheim 1, genealogy.euweb.cz