Зигфрид II (Ваймар-Орламюнде)
Зигфрид II фон Ваймар-Орламюнде (на немски: Siegfried II von Weimar-Orlamünde, * 1107, † 19 март 1124) от род Аскани е от 1113 г. граф на Ваймар-Орламюнде и титулярен пфалцграф при Рейн.
| Зигфрид II | |
| граф на Ваймар-Орламюнде | |
 Епитаф на Зигфрид в манастир Херенбрайтунген | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 1107 г.
|
| Починал | |
| Други титли | пфалцграф при Рейн |
| Семейство | |
| Династия | Аскани |
| Баща | Зигфрид I фон Баленщет |
| Майка | Гертруда фон Нортхайм |
| Потомци | Христина |
| Зигфрид II в Общомедия | |
Той е големият син на пфалцграфа при Рейн и графа на Ваймар-Орламюнде, Зигфрид I фон Баленщет († 1113), и на Гертруда фон Нортхайм († 1154), дъщеря на маркграф Хайнрих фон Нортхайм от Фризия, граф в Ритигау и в Айхсфелд. Майка му е сестра на Рихенза († 1141), съпруга на император Лотар III Суплинбург († 1137).
След смъртта на баща му 1113 г. Зигфрид II наследява графство Ваймар-Орламюнде, а пфалцграфството при Рейн е узурпирано от Готфрид фон Калв. Майка му се омъжва отново през 1115 г. за Ото I фон Салм, който вероятно води регентството за малолетния Зигфрид II.
Зигфрид II умира през 1124 г. и е наследен от по-малкия му още малолетен брат Вилхелм фон Баленщет (1112–1140), който през 1126 г. получава отново пфалцграфството при Рейн.
Деца
редактиранеДъщеря му Христина се омъжва за Хойер граф в Хасегау и те основават рода на графовете на Мансфелд. Тя подарява по-късно манастир Вимелбург.
Източници
редактиране- Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. 1. Auflage. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
- Die Grafen von Orlamünde[неработеща препратка], Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 591 (Digitalisat).