Зидарово
Зидарово е село в Югоизточна България. То се намира в община Созопол, област Бургас.
| Зидарово | |
  Зидарово  Зидарово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1219 души[1] (15 март 2024 г.) 20,2 души/km² |
| Землище | 60,29 km² |
| Надм. височина | 16 m |
| Пощ. код | 8160 |
| Тел. код | 05519 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 30822 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Созопол Тихомир Янакиев (БСП за България; 2019) |
| Кметство – кмет | Христо Бардуков - "БСП за България" /КП"БСП ЗА БЪЛГАРИЯ", ПП"МИР", ПП"БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ" |
| Зидарово в Общомедия | |
География редактиране
Зидарово се намира на стратегическо място, близо до планина и море – би могло да стане доста известно курортно селище, което да привлича множество почиващи на атрактивни цени.
През него преминава река Факийска, която се влива в Мандренското езеро (язовир), най-голямото езеро на територията на Република България.
В Зидарово има забележителности, които си струва да се видят. Една от тях е Аязмото – носи се легенда, че преди време членове на комунистическата партия, под въздействието на алкохол, са го разрушили, но не след дълго те и техните семейства намерили смъртта си. В този параклис, наречен Аязмото, има лековит извор – носят се легенди, че слепите, които си измият очите, проглеждат. Говори се също, че желание, пожелано там, се сбъдва.
История редактиране
Историята на селото е доста стара. Селото е основано през 17 век от преселници от село Свети Никола (днешно Черноморец). Първоначално селото се е казвало Дюлгерлий, но след края на Османското владичество селото е прекръстено на Зидарово. През 1913 г. вследствие геноцида и погрома над българското население в Одринска Тракия от страна турската армия, в село Зидарово се заселват десетки бежански семейства, главно от Лозенград и Бунархисар. [2] Селото е посещавано два пъти от Васил Левски.
През 1941 г. селото се споменава под името Дюлгери в архивен документ от Бургаската областна дирекция за състоянието на службите, настроенията и пропагандата сред населението.[3]
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | |
| Общо | 1122 |
| Българи | 749 |
| Турци | 164 |
| Цигани | 203 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | 5 |
| Неотговорили | 1 |
Религии редактиране
В село Зидарово живеят предимно православни християни, но сред населението има и протестантска общност.
Културни и природни забележителности редактиране
- Аязмото
- Върбата
- Даръ дере
- Доган дере
- Дядовата Петкова воденица
- Дядовата Тодорова воденица
- Калето
- Ковчазов дол
- Куждержик
- Попов мост
- Широкия мост
- Иринков бей
Редовни събития редактиране
Всяка година през вторият уикенд на месец май се провежда традиционният събор или така наречен панаир в селото.
Кукеров ден се празнува през пролетта на Месни заговезни, като се събират съселяни от цяла България. Кукерите са запазили автентични кожени костюми. Носят маски на лицата си и дървени калъчи, пояси със звънци, тук наричани тучове на кръста. Изпълняват древните обичаи. В групата на кукерите атракция са булката, арачара и дяволчетата, които цапат със сажди, за здраве и берекет. Празникът събира множество хора от селото и такива, които живеят и работят извън селото. Много населени места от цялата страна са взаимствали от традициите на зидаровския Кукеров ден. Това е един много голям празник за селото. На следващата седмица на Сирни Заговезни се палят огньове и цяла вечер се празнува, преди на следващия ден да започнат Великденските пости.
През годините местните хора възстановиха и празника на Аязмото. През първият петък след Великден, се събират хора от село и околията и се дават курбани за здраве. Празника е известен още, като малкия събор. Има много музика и почерпка за здраве, а ако има желаещи деца, ги пускат да се преборят.
Традициите в Зидарово са запазени от години, а заедно с традициите жителите са съхранили и уважението към своите родители и прародители.
Други редактиране
Един от най-големите дарители в Бургаско, Александър Георгиев – Коджакафалията, е роден в село Зидарово. Поставен му е и паметник в центъра по инициатива на Христо Бардуков, общински съветник по това време, като за целта са събрани средства и материали от много дарители.
При създаването на ансамбъл „Филип Кутев“ са поканени да свирят музиканти от Зидарово, като Георги Тодоров-Генсо и Стоян Величков. От Зидарово са излезли и много добри строители – дюлгери, а може би и от там да произлиза името на селото.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.spiritofburgas.web244.com
- ↑ Месечно сведение от Бургаската областна дирекция за състоянието на службите, настроенията и пропагандата сред населението, стопански, просветни и др. въпроси с информация за Соболевата акция и организирането на акции против навлизането на германски войски в Бургас. Бургас, март 1941 г. ДА – Бургас, ф. 4К, оп. 1, а.е. 78, л. 2–5
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.