Зимни олимпийски игри 1936
Четвъртите зимни олимпийски игри се провеждат в Гармиш-Партенкирхен, Германия от 6 до 16 февруари 1936 г. Другите градове кандидатирали се за домакинство са Монреал и Санкт Мориц. Същата година немците провеждат и летни олимпийски игри в Берлин.
| Зимни олимпийски игри 1936 | |
| Град домакин | Гармиш-Партенкирхен, Германия |
|---|---|
| Участващи страни | 28 |
| Участващи спортисти | 646 (566 мъже, 80 жени) |
| Състезания | 17 |
| Откриване | 6 февруари, 1936 |
| Закриване | 16 февруари, 1936 |
| Открити от | Адолф Хитлер |
| Клетва на спортистите | Вилхелм Богнер |
| Олимпийски стадион | Олимпиа Скищадион |
| Зимни олимпийски игри 1936 в Общомедия | |
Решението за провеждането на Олимпиадата в Гармиш-Партенкирхен е взето между 7 и 11 юни на 30. Конгрес на Международния олимпийски комитет във Виена. [1]
Олимпийските игри са повод съседните градове Гармиш и Партенкирхен да се обединят в Гармиш-Партенкирхен на 1 януари 1935 година. [2] Те са едни от най-скандалните, защото Националсоциалистическа Германия организира летните и зимните игри в една година. Гармиш-Партенкирхен получава домакинството след като Франция отказва да организира игрите. [3]
На 14 януари 1934 година е открит новопостроен улей за бобслей на Рийсерзе. [4] На 25 февруари същата година на конгрес на Международната федерация по ски в Солефтео е взето решение в Гармиш-Партенкирхен да се проведат за първи път на зимни олимпийски игри състезания по ски алпийски дисциплини – комбинация (спускане и двуманшов слалом) за мъже и жени. [5] На 6 януари 1935 година се провежда първото състезание на модернизираната олимпийска шанца. [6] На 10 ноември същата година е открит олимпийския зимен стадион. [7]
Тези зимни олимпийски игри са дебютни за България, която е представена от осем скиора в алпийските и северните дисциплини. [3]
За първи път на зимни олимпийски игри гори олимпийски огън. [8]
Рекорди
редактиране- Ивар Балангруд печели злато на 500, 5000 и 10 000 метра бързо пързаляне с кънки, а на 1500 метра грабва среброто.
- Норвежката Соня Хени печели за трети пореден път златото във фигурното пързаляне. Рекордът и за най-млад златен медалист се задържа 74 години. След края на игрите става актриса в Холивуд.
Медали
редактиране
| Класиране по медали | |||||
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  Норвегия
|
7 | 5 | 3 | 14 |
| 2 |  Нацистка Германия
|
3 | 3 | 0 | 6 |
| 3 |  Швеция
|
2 | 2 | 3 | 7 |
| 4 |  Финландия
|
1 | 2 | 3 | 6 |
| 5 |  Швейцария
|
1 | 2 | 0 | 3 |
| 6 |  Австрия
|
1 | 1 | 2 | 4 |
| 7 |  Великобритания
|
1 | 1 | 1 | 3 |
| 8 |  САЩ
|
1 | 0 | 3 | 4 |
| 9 |  Канада
|
0 | 1 | 0 | 1 |
| 10 |  Франция
|
0 | 0 | 1 | 1 |
Спортове
редактиранеВ програмата са включени състезания по бобслей, бързо пързаляне с кънки, северна комбинация, ски алпийски дисциплини, ски бягане, ски скокове, фигурно пързаляне и хокей на лед[3].
Демонстративни спортове на олимпийските игри в Гармиш-Партенкирхен са военен патрул и айсщок. [9]
Българско участие
редактиранеЗа първи път на зимна олимпиада се появяват и българи, които се състезават в алпийските и северните дисциплини. Те са Борислав Йорданов, Асен Цанков, Боян Димитров, Христо Кочов, Иван Ангелаков, Димитър Костов и Рачо Жеков.
В бягането на 18 км Христо Кочов е 53-ти, а щафетата 4 x 10 км (Кочов, Ангелаков, Костов, Жеков) е 15-а, предпоследна.
Водач на делегацията е Димитър Ганев. [10]
Външни препратки
редактиране- Страница на МОК за Игрите през 1936
- Официален доклад за Игрите (29,6 мегабайта, PDF, на немски език)
Източници
редактиране- ↑ IV. Olympische Winterspiele 1936 Amtlicher Bericht. Berlin, Herausgegeben vom Organisationskomitee für die IV. Olympischen Winterspiele 1936 Garmisch-Partenkirchen E.V., 1936. с. 32. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ IV. Olympische Winterspiele 1936 Amtlicher Bericht. Berlin, Herausgegeben vom Organisationskomitee für die IV. Olympischen Winterspiele 1936 Garmisch-Partenkirchen E.V., 1936. с. 42. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ а б в Миляна Велева. Гармиш-Партенкирхен – перлата на Бавария // Сега, 17 февруари 2006. Посетен на 5 февруари 2011.
- ↑ IV. Olympische Winterspiele 1936 Amtlicher Bericht. Berlin, Herausgegeben vom Organisationskomitee für die IV. Olympischen Winterspiele 1936 Garmisch-Partenkirchen E.V., 1936. с. 34. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ IV. Olympische Winterspiele 1936 Amtlicher Bericht. Berlin, Herausgegeben vom Organisationskomitee für die IV. Olympischen Winterspiele 1936 Garmisch-Partenkirchen E.V., 1936. с. 35. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ IV. Olympische Winterspiele 1936 Amtlicher Bericht. Berlin, Herausgegeben vom Organisationskomitee für die IV. Olympischen Winterspiele 1936 Garmisch-Partenkirchen E.V., 1936. с. 35. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ IV. Olympische Winterspiele 1936 Amtlicher Bericht. Berlin, Herausgegeben vom Organisationskomitee für die IV. Olympischen Winterspiele 1936 Garmisch-Partenkirchen E.V., 1936. с. 52. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ IV. Olympische Winterspiele 1936 Amtlicher Bericht. Berlin, Herausgegeben vom Organisationskomitee für die IV. Olympischen Winterspiele 1936 Garmisch-Partenkirchen E.V., 1936. с. 26. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ IV. Olympische Winterspiele 1936 Amtlicher Bericht. Berlin, Herausgegeben vom Organisationskomitee für die IV. Olympischen Winterspiele 1936 Garmisch-Partenkirchen E.V., 1936. с. 90 – 92. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ Иван Тодоров. Търговец на тютюн праща българи на Гармиш '36 // 7 дни спорт, 5 февруари 2011. Посетен на 18 април 2015.