Зисис Сотириу (на гръцки: Ζήσης Σωτηρίου) е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост (1821 – 1829), въстанията от 1853 – 1854 г. и доброволец в походите на Джузепе Гарибалди в Италия в 1859, 1860, 1862 година.

Зисис Сотириу
Ζήσης Σωτηρίου
гръцки революционер

Роден
Зисис Сотириу в Общомедия

БиографияРедактиране

Зисис Сотириу е роден в македонската паланка Сервия. При избухването на Гръцкото въстание Соириу е в Пеща, Унгария. Сотириу прави манифестация в града, като облечен във фустанела на кон изгаря на главния площад на града чучело на султана. След това заминава за Гърция, за да вземе участие във въстанието.[1]

Участва в Халкидическото въстание под командването на Емануил Папас в 1821 година, след което заминава на юг и се сражава на полуостров Пелопонес и в Средна Гърция.

След създаването на гръцката държава, Сотириу става пазач на музея на Акропол, като дава част от заплатата си в армейски фонд. Всяка година на 25 март, деня на началото на революцията, печата със свои пари и раздава брошури.[2]

По време на Кримската война в 1853—1854 година, Сотириу взима участие във въстанието в района на Олимп.[3][4]

При създаването в 1859 година на Гръцкия легион, който се готви да тръгне за Италия, Сотириу става негов касиер. На 8 юня 1859 година пише обращение към нацията, което подписва като „грък от Олимп, Зисис Сотириу“.[5] С легиона, в койно влизат Анастасиос Вафиадис, Николаос Смоленскис, Александрос Праидис и други видни революционери, Сотириу участва във войната с австрийците, а по-късно в Сицилийския поход и в сражението при Калатафими.[6]

Гарибалди, който поддържа преписка с крал Отон I, с подкрепата на гръцките доброволци, разработва план за десант на Блканите и със съвместни действия с Гърция за овладяване на Цариград.[7]

След години, след провала на тези планове, Сотириу пише писмо на Гарибалди:

До генерал Гарибалди в Капрера

Генерале, Вие навярно помните 15 август 1862 година в Аспромонте, когато вашият лозунг беше „Рим свободен, столица на цяла Италия или смърт“, и когато моят лозунг беше „Цяла Гърция свободна, Константинопол столица на гърците или смерт“. Генерале, така както доброволецът Сотириу се сражава в 1859—1860 за независимостта и обединението на братска Италия, и в 1862 година се сражава в Аспромонте за столица Рим и лежа затворен в крепостта Мард в Алпите, така и гарибалдийците, генерале, ще помогнат на Зисис Сотириу за освобождението на неговата родина и обединението с майка Гърция, със столица в Константинопол.

Атина, 20 марта 1878 година.

Доброволец от 1859, 1860 и 1862 година,

Зисис Сотириу, грък от Олимп.[8]

На 25 март 1861 година, по повод 40-годишнината на Гръцката революция, в Атина се провежда антимонархически студентски митинг, участниците на който канят Сотириу, току-що завърнал се от Италия.[9]

БележкиРедактиране

  1. Βασίλειος Αποστόλου, Η συμβολή των Δυτικομακεδόνων στην επανάσταση του Γένους — Πορεία προς την ανεξαρτησία
  2. Λάζος, Χρήστος Δ. Έλληνες στα Λαικά Απελευθερωτικά Κινημάτα, εκδ. Αλεβιζόπουλος, Αθήνα, 1983, 128.
  3. Παπαγεωργίου, Στέφανος Π. Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 470.
  4. Βακαλόπουλος, Κωνσταντήνος Α. Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας, Τουρκοκρατία, Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, σελ. 118-119.
  5. vrahokipos.net
  6. Λάζος, Χρήστος Δ. Έλληνες στα Λαικά Απελευθερωτικά Κινημάτα, εκδ. Αλεβιζόπουλος, Αθήνα, 1983, 127.
  7. Λάζος, Χρήστος Δ. Έλληνες στα Λαικά Απελευθερωτικά Κινημάτα, εκδ. Αλεβιζόπουλος, Αθήνα, 1983, 127.
  8. Λάζος, Χρήστος Δ. Έλληνες στα Λαικά Απελευθερωτικά Κινημάτα, εκδ. Αλεβιζόπουλος, Αθήνα, 1983, 130.
  9. Κορδάτος, Γιάννης. Ιστορία της Ελλάδας, τ.XII, σελ. 22.