Златан Бойкикев
Златан Стоянов Бойкикев е български революционер от Македония.
| Златан Бойкикев | |
| български революционер | |
| Роден |
1822 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Натанаил Охридски |
| Деца | Иван Бойкикев |
Биография
редактиранеЗлатан Бойкикев е роден през 1822 година в скопското село Кучевище, тогава в Османската империя. Негов брат е висшият духовник Натанаил Охридски.
През 1880 – 1881 година се включва в Охридското съзаклятие. Заловен е от турските власти и заедно със Зафир Белев, Коста Лимончев и Христо Попов е осъден на доживотно заточение в крепост.[1] Кузман Шапкарев пише за Златан Бойкикев крайно негативно заради неговата революционна дейност.[2] Заточен е в Адана[3] и Пеас Кале,[4] но по-късно е освободен с амнистия от султана. Живее в Радомир със сина си.[5]
Синът му Иван Бойкикев е доброволец в Сръбско-българската война в Ученическия легион, съдебен пристав в Радомир, деец на местното македоно-одринско дружество[6] и спомоществовател на Върховния македоно-одрински комитет. През 1907 година участва в основаването на Скопското благотворително братство в София. Избран е за съветник на организацията.[7]
Родословие
редактиране| Стоян Станков Бойкикев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Манджуков | Бойкикева (1826 – ?) | Натанаил Охридски (1820 – 1906) | Златан Бойкикев (1822 – ?) | Петко Бойкикев | Владимир Бойкикев | Павел Бойкикев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Фон Хенделберг | Спас Манджуков (1869 – ?) | Петър Манджуков (1878 – 1966) | Иван Бойкикев (около 1860 – след 1907) | Никола Бойкикев | Никола Бойкикев (1863 – 1928) | Ана Бойкикева | Ангел Станков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елеонора Коканова | Богдан Коканов | Недялко Бойкикев (1894 – ?) | Светослав Бойкикев (1901 – 1985) | Владимир Бойкикев (1897 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Невена Коканова (1938 – 2000) | Димитър Коканов (р. 1943) | Любомир Иванов | Мария Бойкикева (р. 1932) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Иванов (р. 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 468 – 475.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 306, 308 - 309.
- ↑ Натанаил Охридски, Борба за България. Подбор, редакция и бележки Веска Топалова, София 2003, с. 245, 273 – 274.
- ↑ Белев, Зафир. Мемоарски записи за Охридскиот заговор, Подготвиле Блаже Ристовски и Никола Целакоски, Охрид 2001, с. 17, 115.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 – 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 88.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 – 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 78–85..
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 591.