Златан Бойкикев

български революционер

Златан Стоянов Бойкикев е български революционер от Македония.

Златан Бойкикев
български революционер
Роден
1822 г.
Починал
неизв.
Семейство
Братя/сестриНатанаил Охридски
ДецаИван Бойкикев

Биография

редактиране

Златан Бойкикев е роден през 1822 година в скопското село Кучевище, тогава в Османската империя. Негов брат е висшият духовник Натанаил Охридски.

През 1880 – 1881 година се включва в Охридското съзаклятие. Заловен е от турските власти и заедно със Зафир Белев, Коста Лимончев и Христо Попов е осъден на доживотно заточение в крепост.[1] Кузман Шапкарев пише за Златан Бойкикев крайно негативно заради неговата революционна дейност.[2] Заточен е в Адана[3] и Пеас Кале,[4] но по-късно е освободен с амнистия от султана. Живее в Радомир със сина си.[5]

Синът му Иван Бойкикев е доброволец в Сръбско-българската война в Ученическия легион, съдебен пристав в Радомир, деец на местното македоно-одринско дружество[6] и спомоществовател на Върховния македоно-одрински комитет. През 1907 година участва в основаването на Скопското благотворително братство в София. Избран е за съветник на организацията.[7]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станков
Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Манджуков
 
Бойкикева
(1826 – ?)
 
Натанаил Охридски
(1820 – 1906)
 
Златан Бойкикев
(1822 – ?)
 
Петко Бойкикев
 
Владимир Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фон Хенделберг
 
Спас Манджуков
(1869 – ?)
 
Петър Манджуков
(1878 – 1966)
 
 
 
 
 
Иван Бойкикев
(около 1860 –  след 1907)
 
Никола Бойкикев
 
Никола Бойкикев
(1863 – 1928
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора Коканова
 
Богдан Коканов
 
 
 
 
 
 
 
Недялко Бойкикев
(1894 – ?)
 
Светослав Бойкикев
(1901 – 1985)
 
Владимир Бойкикев
(1897 – 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Невена Коканова
(1938 – 2000)
 
Димитър Коканов
(р. 1943)
 
 
 
Любомир Иванов
 
Мария Бойкикева
(р. 1932)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Иванов
(р. 1974)
 
  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 468 – 475.
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 306, 308 - 309.
  3. Натанаил Охридски, Борба за България. Подбор, редакция и бележки Веска Топалова, София 2003, с. 245, 273 – 274.
  4. Белев, Зафир. Мемоарски записи за Охридскиот заговор, Подготвиле Блаже Ристовски и Никола Целакоски, Охрид 2001, с. 17, 115.
  5. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 88.
  6. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 78–85..
  7. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 591.