Златна обувка

(пренасочване от Златната обувка)

Златната обувка е европейска футболна награда, връчвана ежегодно на футболиста, отбелязал най-много голове през сезона в националните европейски шампионати. Първата награда е за Еузебио, който през сезон 1967/68 г. отблязва 42 гола с отбора на Бенфика.

Двете Златни обувки на Еузебио (1968 и 1973)

Френският вестник „L’Équipe“ съвместно с компанията „Адидас“ определят през 1968 г. просто правило за наградата: победител е играчът, отбелязал най-много голове в първенството на европейска държава без значение на неговата продължителност и броя на мачовете.

След 1996 година УЕФА въвежда точкова система за определяне на носителя на Златната обувка поради съмнителните голове на някои играчи. Тя позволява на футболистите в по-силни шампионати да спечелят, дори и да са отбелязали по-малко голове от играчите в по-слаби шампионати. Победител става футболистът с най-много точки от головете за един сезон. От 1997 година организатори за връчване на „Златна обувка“ са Обединението на европейските спортни издания (European Sports Media) и компанията „Адидас“.

Петър Жеков e първият български футболист, спечелил Златната обувка – още при второто ѝ издание през 1969 г., когато с 4 гола в последния мач (4:2 срещу Тракия) изпреварва с 1 гол Сидерис от Гърция.
Герд Мюлер e първият футболист, спечелил 2 пъти наградата – 1970 и 1972 г.
Христо Стоичков e третият български футболист, спечелил Златната обувка (1990 г.) и единственият българин, носител на Златна обувка и Златна топка.
Марко ван Бастен, притежател на трите най-престижни награди – Златна обувка (1986), Златна топка и Футболист на годината на ФИФА.
Ектор Язалде е първият футболист от друг континент, получил наградата.

Най-много награди Златна обувка има Лионел Меси – 6 (след приключване на сезон 2018 – 2019).

Носители на Златната обувка 1968 – 1991

редактиране

Между 1968 и 1991 Европейската Златна обувка се дава на футболисти с най-много отбелязани голове, от който и да е Европейски шампионат, независимо от трудността на шампионата, в който играе голмайсторът.

Сезон Име Клуб (Град, Страна) Голове
1968 Еузебио Бенфика (Лисабон, Португалия) 42
1969 Петър Жеков ЦСКА (София, България) 36
1970 Герд Мюлер Байерн (Мюнхен, Германия) 38
1971 Йосип Скоблар Олимпик (Марсилия, Франция) 44
1972 Герд Мюлер Байерн (Мюнхен, Германия) 40
1973 Еузебио Бенфика (Лисабон, Португалия) 40
1974 Ектор Язалде Спортинг (Лисабон, Португалия) 46
1975 Дуду Джорджеску Динамо (Букурещ, Румъния) 33
1976 Сотирис Каяфас Омония (Никозия, Кипър) 39
1977 Дуду Джорджеску Динамо (Букурещ, Румъния) 47
1978 Ханс Кранкъл Рапид (Виена, Австрия) 41
1979 Киис Кист АЗ Алкмар (Холандия) 34
1980 Ервин Ванденберг Лирсе (Белгия) 39
1981 Георги Славков Ботев (Пловдив, България) 31
1982 Вим Ван Кифт Аякс (Амстердам, Холандия) 32
1983 Фернанду Гомеш Порто (Португалия) 36
1984 Иън Ръш Ливърпул (Англия) 32
1985 Фернанду Гомеш Порто (Португалия) 39
1986 Марко Ван Бастен Аякс (Амстердам, Холандия) 37
1987 Тони Полстер (1) Аустрия (Виена, Австрия) 39
1988 Танжу Чолак Галатасарай (Истанбул, Турция) 39
1989 Дорин Матеуц Динамо (Букурещ, (Румъния) 43
1990 Уго Санчес Реал (Мадрид, Испания) 38
Христо Стоичков ЦСКА (София, България) 38
1991 Дарко Панчев (2) Цървена звезда (Белград, Югославия) 34


1Първоначално Златната обувка е връчена на футболиста с най-много голове Родион Къмътару (Динамо Букурещ) – 44 гола. На церемонията при награждаването вторият в класирането, австриецът Тони Полстер, предизвиква скандал като отказва да получи Сребърната обувка и обвинява румънския футболист, че някои от мачовете му са уговорени. След разследвания Родион Къмътару е дисквалифициран поради нередности в няколко мача от Румънската лига, където отбелязва 15 гола за 6 мача, в резултат на което изпреварва австриеца с 5 гола. За победител е обявен Полстер.
2Дарко Панчев получава наградата за 1991 г. едва след 15 години (през 2006) поради протест на футболист от Кипър, който твърди, че е отбелязал 40 гола, въпреки че официално двамата обявени голмайстори са вкарали по 19 гола.

След тези скандали вестник „Екип“ решава да прави неофициално класиране без да се връчва награда.

 
Али Маккойст e първият голмайстор на всички европейски клубни първенства в 2 поредни години (1992 и 1993) и първият двукратен победител, на когото не се връчва официално наградата.

Голмайстори за периода 1991 – 1996

редактиране

Неофициалното класиране продължава до 1996 г. От сезон 1991 – 1992 до 1995 – 1996 г. не се излъчва носител на Златната обувка. Продължава обаче неофициално награждаване под ръководството на компанията „Адидас“.[1] Голмайстори на европейските клубни първенства са:

Сезон Име Клуб
(Страна на футболиста)
Голове
1991 – 1992 Алистър Маккойст Глазгоу Рейнджърс (Шотландия) 34
1992 – 1993 Алистър Маккойст Глазгоу Рейнджърс (Шотландия) 34
1993 – 1994 Дейвид Тейлър Портмадог (Уелс) 43
1994 – 1995 Арсен Аветисян Киликия (Армения) 39
1995 – 1996 Звиад Енделадзе Зестапони (Грузия) 40

Носители на Златната обувка след 1996

редактиране

След сезон 1996 – 97 Европейските спортни списания и „Адидас“ започват да присъждат наградата по нова точкова система. Отбелязаните голове се умножават по специални коефициенти на УЕФА, в зависимост от класификацията на самия шампионат. Гол, вкаран в 5-те най-силни първенства, се оценява с 2 точки; от 6-ото до 21-вото – 1,5 точки, а останалите – 1 точка. Така системата става по-обективна, тъй като нивата на всички шампионати не са еднакви и е различна трудността за отбелязване на гол. Въпреки това класирането остава нереално, защото:

  • не се отчита броят на изиграните мачове от футболиста и минутите на терена, а причината за това може да е различна – брой на мачовете в първенството, контузии, недопускане в игра поради наказания или слаба форма.
  • коефициентите не са прецизирани – различават се 1,5 – 2 пъти и се отнасят за много големи обхвати (от 6-о до 21-во или след 21-во място). Така например футболист в 6-ото национално първенство в класацията с 42 гола се оценява с 63 точки и ще бъде след друг в 5-ото първенство с 32 гола и 64 точки. Така Златната обувка може да бъде дадена на играч с цели 10 гола по-малко от втория, само защото играе в шампионат с 1 място по-напред в класацията от конкурента си.
  • голмайсторите в повечето европейски първенства (без първите 5) са дискриминирани и на практика не могат да спечелят Златна обувка. Например за да стане това през 2014/15 г., голмайстор на първенството на Франция (6-о място), Холандия (9), Белгия (10), Австрия (16) или Хърватия (17) трябва да отбележи със 17 гола повече от победителя Кристиано Роналдо (48), т.е. цели 65 гола, а този на Дания, Шотландия, Швеция, България, Норвегия или Сърбия – невъзможните 97 гола.[2] Това демотивира добрите реализатори да играят в повечето шампионати на европейски страни и ги стимулира да ги напускат, за да участват в първите 5, с което още повече се понижава нивото на тези от II и III група.

Поради въведените коефициенти през 2010 – 2011 г. футболистът Гара Дембеле от ПФК Левски София дели 7-о/8-о място в Европа с Единсон Кавани с по 26 гола, но е класиран едва на 10-о място.[1] Това е последният сезон с коефициент 1,5 за българското първенство, когато е на 21-во място.[3] От следващия сезон коефициентът става 1[4] и голмайсторът на Левски – Дембеле напуска българското първенство.

Откакто е въведено неравностойно зачитане на головете през 1997 г., Златната обувка е давана само на двама футболисти, неиграещи в 5-те най-силни първенства, за които головете се удвояват. Към средата на 2018 г. това са шампионатите на Испания, Англия, Италия, Германия и Франция. Съгласно методиката на УЕФА, те се определят от сумарните точки за последните 5 сезона.[5]

 
Лионел Меси е печелил наградата рекордните 6 пъти, с рекорд по броя на отбелязаните голове в един сезон – 50 гола през 2011 – 12 г. Той е и първият, печелил я три пъти.
 
Кристиано Роналдо е първият играч, печелил Златна обувка 4 пъти
 
Роналдо пръв печели Златна обувка след приемане на новите правила (1997)
 
Марио Жардел е първият двукратен носител на наградата по новите правила (1999, 2002)
Сезон Име Клуб
(Страна на футболиста)
Голове
1996 – 1997 Роналдо Барселона (Бразилия) 34
1997 – 1998 Никос Махлас Витес (Гърция) 34
1998 – 1999 Марио Жардел Порто (Португалия) 36
1999 – 2000 Кевин Филипс Съндърланд (Англия) 30
2000 – 2001 Хенрик Ларсон Селтик (Швеция) 35
2001 – 2002 Марио Жардел Спортинг Лисабон (Португалия) 42
2002 – 2003 Рой Макай Депортиво Ла Коруня (Нидерландия) 29
2003 – 2004 Тиери Анри Арсенал (Франция) 30
2004 – 2005 Тиери Анри Арсенал (Франция) 25
Диего Форлан Виляреал (Уругвай) 25
2005 – 2006 Лука Тони Фиорентина (Италия) 31
2006 – 2007 Франческо Тоти Рома (Италия) 26
2007 – 2008 Кристиано Роналдо Манчестър Юнайтед (Португалия) 31
2008 – 2009 Диего Форлан Атлетико Мадрид (Уругвай) 32
2009 – 2010 Лионел Меси Барселона (Аржентина) 34
2010 – 2011 Кристиано Роналдо Реал Мадрид (Португалия) 40
2011 – 2012 Лионел Меси Барселона (Аржентина) 50
2012 – 2013 Лионел Меси Барселона (Аржентина) 46
2013 – 2014 Кристиано Роналдо Реал Мадрид (Португалия) 31
Луис Суарес Ливърпул (Уругвай) 31
2014 – 2015 Кристиано Роналдо Реал Мадрид (Португалия) 48
2015 – 2016 Луис Суарес Барселона (Уругвай) 40
2016 – 2017 Лионел Меси Барселона (Аржентина) 37
2017 – 2018 Лионел Меси Барселона (Аржентина) 34
2018 – 2019 Лионел Меси Барселона (Аржентина) 36
2019 – 2020 Чиро Имобиле Лацио (Италия) 36
2020 – 2021 Роберт Левандовски Байерн Мюнхен (Полша) 41
2021 – 2022 Роберт Левандовски Байерн Мюнхен (Полша) 35
2022 – 2023 Ерлинг Холанд Манчестър Сити (Норвегия) 36
2023 – 2024 Хари Кейн Байерн Мюнхен (Англия) 36
 
Тиери Анри пръв печели 2 поредни години Златна обувка по новите правила (2004, 2005)
 
Луис Суарес, притежател на две награди Златна обувка
 
Диего Форлан, носител на две награди Златна обувка
 
Роберт Левандовски, носител на две награди Златна обувка

Източници

редактиране
  1. а б UEFA: European national soccer leagues top ten scorers 2010 – 2011 /англ./, SportsNews247, Sunday, 10 юли 2011.
  2. UEFA rankings for club competitions 2014/15, uefa.com, посетен на 19 юли 2016 г.
  3. UEFA rankings for club competitions – 2010/11, uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.
  4. UEFA rankings for club competitions – 2011/12, uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.
  5. Country coefficients, 2013 – 2018, uefa.com.