Отваря главното меню

Златоград

град в България

Златогра̀д е най-южният град в България. Той се намира в област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград.В градът има ежегодно фестивал на чевермето през май

Златоград
Панорамен изглед от старинната част на Златоград
Панорамен изглед от старинната част на Златоград
България
41.3797° с. ш. 25.0928° и. д.
Златоград
Област Смолян
41.3797° с. ш. 25.0928° и. д.
Златоград
Златоград
41.3797° с. ш. 25.0928° и. д.
Златоград
Общи данни
Население 7169 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6601 (НСИ)
Землище 65,117 km²
Надм. височина 521±1 m
Пощ. код 4980
Тел. код 03071
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 31111
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ)
Златоград в Общомедия

ГеографияРедактиране

МестоположениеРедактиране

Златоград се намира в южната част на Родопите в долината на река Върбица. Градът е на около 300 km югоизточно от София, на 60 km от областния град Смолян и на 6 km северно от граничния пункт ГКПП Златоград - Термес, през който се стига до гръцкия гр. Ксанти.

Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община – от 420 до 550 метра.

КлиматРедактиране

В климатично отношение районът принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район.

Средногодишната температура на въздуха е 10,8ºС с максимум през юли 20,6ºС и минимум през януари —0,8ºС, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1ºС и 4,9ºС, като средномесечната максимална е през август (28,9ºС), а средномесечната минимална през януари (-3,9ºС).

Средногодишните валежи достигат до 1000 л/m². Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с не малкия водосборен басейн на река Върбица (Сюютлийка – Зла река) са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути. Върбица е с най-голям модул на оттока в България.

Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември – 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха – равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района.

Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек.

ИсторияРедактиране

В Исторически бележник, документ от XVIII век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово.[1] По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере.[2] Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.[3]

Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите – „Успение Богородично“ – построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от родопското Възраждане – „Златоградски писмовник“ (1852 година). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

В близост до Златоград на 15 януари 2010 е открит ГКПП Златоград - Термес, осигуряващ връзка на България с Гърция и Егейско море.

НаселениеРедактиране

ГоворРедактиране

Златоградският говор е български диалект, явяващ се като преход между родопските и източните рупски говори. Говори се предимно в района на Златоград. Отличава се от околните говори, като в златоградския липсва преглас на а след мека съгласна и мека сричка: жàби, чàши.

РелигииРедактиране

 
Църквата „Св. Георги“ в Златоград
 
Иконостасът в църквата „Св. Георги“
 
Старата джамия в кв. „Табахната“ в Златоград

Основните религии, изповядвани в Златоград, са православното християнство и ислямът. Съжителството между двете религиозни общности често е давано като еталон за съвременна религиозна толерантност. Има две църкви – „Свети Георги“ (1871), в чийто двор е и взаимното училище и „Успение Богородично“ (1834). „Успение Богородично“ е ниска, вкопана в земята, но е известна със съхранените икони и мястото, на което е построена – на един от високите и централни хълмове в града. В църквата „Свети Георги“ има красив иконостас и много икони на известни зографи. Българският зограф Нестор Трайков е автор на много икони в „Свети Георги“.

В града има две джамии. Едната е стара, датираща от началото на XIX век.

На 15 юни 2014 г. е открита новата джамия в град Златоград. Тя се намира на мястото на разрушена от социалистическия режим през 1984 г. Също така на мястото на днешния пазар в града се е намирала голяма джамия, която е била средищно място на мюсюлманите от околията в петъчен ден, но и тя е разрушена през комунизма.

ПолитикаРедактиране

КметРедактиране

На местните избори на 30 октомври 2011 година кандидатът на партия ГЕРБ Мирослав Янчев спечелва на втори тур – с 50,26 на сто от гласоподавателите. Втори с 49,74 на сто остава кандидатът на коалиция „Заедно за Община Златоград“ Младен Чаушев.[4] Янчев е преизбран за кмет през есента на 2015 г. (отново е кандидат на ГЕРБ).

Общински съветРедактиране

 
Сградата на община Златоград

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на община Златоград е съставено от кмет на общината и общински съвет от 17 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2019 година. Разпределението на местата в общинския съвет след предпоследните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 63,3%, е следното:[5]

Общински съвет (2011 – 2015)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
коалиция „Заедно за Община Златоград“ 40,50% 2925 9
ГЕРБ 38,06% 2749 8

Побратимени градовеРедактиране

ИкономикаРедактиране

Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда в рудник „Ерма река“ на ГОРУБСО-Златоград.

В селището работи и памукотекстилно предприятие „Белотекс 95“ АД.

Култура и развлечениеРедактиране

Етнографски ареален комплексРедактиране

 
Главната улица в Етнографския ареален комплекс

Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община. Идеята е на етнографа от БАН ст.н.с.Борис Томангелов, реализацията ѝ е от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост. Етнографският ареален комплекс е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в етнографския музей на града.

Редовни събитияРедактиране

  • През месец май всяка година се провежда Трансграничен фолклорен събор на връх Костадин, край Златоград.
  • През месец май всяка година се провежда фестивал на чевермето.
  • През месец септември, от 20 до 24, в Златоград се провеждат ежегодните Дельови празници.
  • На 21 ноември град Златоград празнува своето освобождение от османско владичество.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Златоградски вестник, списва се от 1990 г.
 
Паметник на Дельо хайдутин на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

Туристически обекти в Златоград:

  • Етнографски музей;
  • Музей на просветното дело в Средните Родопи;
  • Храм-паметник „Успение Богородично“, построена 1834 година – първата църква, построена в Родопите, по време на османското владичество.
  • Килийно училище 1835 – 1836 г. (в двора на черквата „Успение Богородично“)
  • Икона на Богородица със забит в сърцето нож (в преддверието на черквата „Успение Богородично“);
  • Взаимно училище (1852 година) – сега музейна сбирка „Просветното дело в Средните Родопи“ 1852 г. (в двора на църквата „Свети Георги Победоносец“)
  • Изложба Живопис и графика – творци от Златоград (в сградата на Взаимното училище)
  • Музейна сбирка на съобщенията – РПС Златоград;
  • Паметник на Дельо войвода;
  • Лобното място на Дельо войвода;
  • Параклиси: „Св. Атанас“; „Св. Неделя“; „Св. св. Константин и Елена“; „Св. Екатерина“; „Св. Илия“;
  • ферма за щрауси, край село Старцево
  • ферма за щрауси, край Златоград
  • Язовир „Златоград“;
  • Църквата „Свети Георги Победоносец“, построена 1871 година.
  • База за риболов и отдих „Ягнево“, край Златоград;
  • Скални гъби, близо до Златоград – между близките села Добромирци и Бенковски.
  • Джамия „Табахненска“, построена ок. 1850 г. – обявена за архитектурен и религиозен паметник

СпортРедактиране

  • Футболният клуб „Вихър“
  • Спортен клуб по хокей на трева
  • Спортен клуб по борба
  • Спортен клуб по баскетбол Златоград

ДругиРедактиране

 
Постер на футболна среща между домакините ФК „Палас“ в Рудозем и „Вихър“ (Златоград).

След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция Тангра 2004/05, един от върховете на острова е наречен Златоградски камък по името на града.

ЛичностиРедактиране

  • Дельо войвода (края на XVII в.–началото на XVIII в.), хайдутин по време на османското владичество
  • Вели Чаушев (1934 – 2018), актьор
  • Виктор Калев (род. 1969), актьор
  • Виктория Профирова (род. 1930), учителка, дългогодишен ръководител на ученически хор към начално училище "В. Левски ", самодеен хор към читалище „Просвета“, ритуален хор
  • Георги Хекимов (1820 – 1871), виден лекар
  • Дарина Джамбазова, народна певица
  • Златина Узунова – Славея на Родопа
  • Илия Хаджидончев (1876 – 1945), български учител и общественик, назначен за първи кмет на Даръдере в 1913 година
  • Ирина Маринова (род. 1975), актриса
  • Лазар Вълчев, певец от група „О32“
  • Кирко Профиров (1927 – 1995 г.), адвокат, председател на читалище „Просвета“, режисьор-постановчик на самодеен театър към читалището
  • Мира Добрева (род. 1972), българска журналистка
  • Михаил Илийков, актьор, пръв носител на наградата за актьорско майсторство „Аскеер
  • Никола Ангелов Ерменлиев – Митата, терорист[7]
  • Никола Хекимов (около 1812 – 1891), прочут лекар
  • Никола Хекимов, български търговец и общественик от края на XIX – началото на XX век
  • Станислав Сивриев (1924 – 1989 г.), писател и партизанин
  • Таня Скечелиева, народна певица
  • Файка Сиракулева, народна певица
  • Яков Змейкович (1840 – 1913 г.), учителствал в Даръдере и околността в XIX век
  • К. К. Пачилов, Г. Крушевалиев, К. Александров, Тома Стоянов, Петър Ст. Шукров, Костадин Стоянов, Елена К. Крахтева, Мария Хаджиниколова, Георги Лазаров Пачилов, Евгения Евгениева – учителка, съпруга на Лазар Пачилов, Васила Лазарова Пачилова, презвитера Калина Инджова, дейци на ВМОРО[8]

ГалерияРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Златоградски сборник. Писмен възрожденски паметник от средата на ХІХ век (1852) и фототипно приложение. Съст. Г. Митринов. С., Македония прес, 2000.
  • Мариела Стойкова. Иконите от църквата „Успение Богородично“ в Златоград. – Проблеми на изкуството, 2010, № 4,
  • Вели Чаушев. Кафе в Златоград. С., Захарий Стоянов, 2011.
  • Митринов, Г. Антропонимията на християнското население на Даръдере (дн. Златоград) от началото на ХХ век. Дзяло, електронно списание за хуманитаристика, бр. 12, 2018.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  2. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.
  4. Избор на кмет на Община Златоград,
  5. ЦИК: Резултати от местните избори 2011 в община Златоград, посетен на 2 март 2012
  6. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 66, 71
  8. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 145, 147, 153.