Златоград

град в България

Златогра̀д е най-южният град в България. Той се намира в област Смолян и е в близост до границата с Гърция, втори по големина в областта и административен център на община Златоград. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 6737 души по настоящ адрес и 7310 души по постоянен адрес.

Златоград
Знаме
      
Герб
Панорамен изглед към центъра на Златоград
Панорамен изглед към центъра на Златоград
България
41.3805° с. ш. 25.0947° и. д.
Златоград
Област Смолян
41.3805° с. ш. 25.0947° и. д.
Златоград
Златоград
41.3805° с. ш. 25.0947° и. д.
Златоград
Общи данни
Население6737 души[1] (15 март 2024 г.)
103 души/km²
Землище65,117 km²
Надм. височина521 m
Пощ. код4980
Тел. код03071
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ31111
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ; 2007)
Уебсайтwww.zlatograd.bg
Златоград в Общомедия

География

редактиране

Местоположение

редактиране

Златоград се намира в южната част на Родопите в долината на река Върбица. Градът е на около 300 km югоизточно от София, на 60 km от областния град Смолян и на 6 km северно от граничния пункт ГКПП Златоград - Термес, през който се стига до гръцкия гр. Ксанти.

Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община – от 420 до 550 метра.

В климатично отношение районът принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район.

Средногодишната температура на въздуха е 10,8ºС с максимум през юли 20,6ºС и минимум през януари —0,8ºС, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1ºС и 4,9ºС, като средномесечната максимална е през август (28,9ºС), а средномесечната минимална през януари (-3,9ºС).

Средногодишните валежи достигат до 1000 л/m². Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с не малкия водосборен басейн на река Върбица (Сюютлийка – Зла река) са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути. Върбица е с най-голям модул на оттока в България.

Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември – 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха – равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района.

Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек.

До 1934 година, селището носи името Даръдере.[2] По-ранно известно име, което се среща в историческите източници, е Беловидов или Беловидово[източник? (Поискан преди 39 дни)], заради варосаните му бели къщи. Нидерландският османист Михаел Кил в статията му „Разпространение на исляма в българското село в османски­те регистри на населението и данъчното облагане от XVI-XVIII век“ публи­кува възможно най-стари данни от архивите на Истанбул, Анкара, Виена и др. Най-ранен от тях е регистърът от 1516 г., където са описани същест­вуващите тогава селища в тази част на Родопите. А те са: „Ак пънар (дн. Бял извор) с 2 мю­сюлмански домакинства и 12 християнски; Даръдере (дн. Златоград) с 12 мюсюлмански до­макинства и 28 християнски; Алмалъ (дн. Меливия в Гърция) с 26 мюсюлмански и 5 христи­янски домакинства.“ За Даръдере (Златоград) в османските архиви било отбелязано следното: от 1528 г. имало 15 мюсюлмански и 39 християнски домакинства, а през 1558 г. – 38 мюсюлмански и 60 християнски домакинства.[източник? (Поискан преди 39 дни)] Християнското население в този край било наричано меропци (ропци, родопци). Мюсюлмани са живеели в този район още от XIV век, основно юруци. Това означава, че мюсюлманите са живели там още преди насилствената ислямизация, осъществена според някои историци в средата на XVII в. Преди османлиите да навлязат на Балканите, в областта Меропа (днес Смолянска област), която обхваща споменатия район, сред населението са били разпространени богомилски и павликянски възгледи. За разпространяването на това учение тук се допуска голяма роля да са играели и заточените в граничните райони богомили от цар Борил през 1211 г., след свикания от него събор срещу богомилството[източник? (Поискан преди 39 дни)]. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и помаци. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.[3]

Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите – „Успение Богородично“ – построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от родопското Възраждане – „Златоградски писмовник“ (1852 година). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

В близост до Златоград на 15 януари 2010 е открит ГКПП Златоград - Термес, осигуряващ връзка на България с Гърция и Егейско море.

Население

редактиране

Златоградският говор е български диалект, явяващ се като преход между родопските и източните рупски говори. Говори се предимно в района на Златоград. Отличава се от околните говори, като в златоградския липсва преглас на а след мека съгласна и мека сричка: жàби, чàши.

 
Църквата „Св. Георги“ в Златоград
 
Иконостасът в църквата „Св. Георги“
 
Старата джамия в кв. „Табахната“ в Златоград

Основните религии, изповядвани в Златоград, са православното християнство и ислямът. Съжителството между двете религиозни общности често е давано като еталон за съвременна религиозна толерантност. Има две църкви – „Свети Георги“ (1871), в чийто двор е и взаимното училище и „Успение Богородично“ (1834). „Успение Богородично“ е ниска, вкопана в земята, но е известна със съхранените икони и мястото, на което е построена – на един от високите и централни хълмове в града. В църквата „Свети Георги“ има красив иконостас и много икони на известни зографи. Българският зограф Нестор Трайков е автор на много икони в „Свети Георги“.

През 2001 г. в града е отрита и първата Евангелска Петдесятна църква.

В града има две джамии. Едната е стара, датираща от началото на XIX век.

На 15 юни 2014 г. е открита новата джамия в град Златоград. Тя се намира на мястото на разрушена от социалистическия режим през 1984 г. Също така на мястото на днешния пазар в града се е намирала голяма джамия, която е била средищно място на мюсюлманите от околията в петъчен ден, но и тя е разрушена през комунизма. Пазарската джамия е била известна сред местните и като „Писаната джамия“ заради богатата украса с флорални и геометрични фигури, съобразно нормите на исляма. Общо в миналото е имало четири джамии – на мястото на днешния пазар; в кв. „Малка река“, където днес е новата Централна джамия – Златоград; в кв. „Табахана“, където се издига старата „Табаханска джамия“ и в кв. „Голяма река“.

Политика

редактиране

На местните избори на 30 октомври 2011 година кандидатът на партия ГЕРБ Мирослав Янчев спечелва на втори тур – с 50,26 на сто от гласоподавателите. Втори с 49,74 на сто остава кандидатът на коалиция „Заедно за Община Златоград“ Младен Чаушев.[4] Янчев е преизбран за кмет през есента на 2015 г. (отново е кандидат на ГЕРБ).

Общински съвет

редактиране
 
Сградата на община Златоград

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на община Златоград е съставено от кмет на общината и общински съвет от 17 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2019 година. Разпределението на местата в общинския съвет след предпоследните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 63,3%, е следното:[5]

Общински съвет (2011 – 2015)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
коалиция „Заедно за Община Златоград“ 40,50% 2925 9
ГЕРБ 38,06% 2749 8

Побратимени градове

редактиране

Икономика

редактиране

Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда в рудник „Ерма река“ на ГОРУБСО-Златоград.

В селището работи и памукотекстилно предприятие „Белотекс 95“ АД.

Култура и развлечение

редактиране

Етнографски ареален комплекс

редактиране
 
Главната улица в Етнографския ареален комплекс

Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община. Идеята е на етнографа от БАН ст.н.с. Борис Томангелов, реализацията ѝ е от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост. Етнографският ареален комплекс е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в етнографския музей на града.

Редовни събития

редактиране

В града се провежда ежегоден фестивал на чевермето през май.

През септември 2019 година в Златоград започва провеждането на един от най-мащабните и най-живописни ултрамаратони в Родопите-К3 ULTRA GBR. Той събира в града стотици бегачи от цял свят, а събитието се превръща в празник за целия град.

  • През месец май всяка година се провежда Трансграничен фолклорен събор на връх Костадин, край Златоград.
  • През месец май всяка година се провежда фестивал на чевермето.
  • През месец септември, от 20 до 24, в Златоград се провеждат ежегодните Дельови празници.
  • На 21 ноември град Златоград празнува своето освобождение от османско владичество.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Златоградски вестник, списва се от 1990 г.
 
Паметник на Дельо хайдутин на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

Туристически обекти в Златоград:

  • Етнографски музей;
  • Музей на просветното дело в Средните Родопи;
  • Храм-паметник „Успение Богородично“, построена 1834 година – първата църква, построена в Родопите, по време на османското владичество.
  • Килийно училище 1835 – 1836 г. (в двора на черквата „Успение Богородично“)
  • Икона на Богородица със забит в сърцето нож (в преддверието на черквата „Успение Богородично“);
  • Взаимно училище (1852 година) – сега музейна сбирка „Просветното дело в Средните Родопи“ 1852 г. (в двора на църквата „Свети Георги Победоносец“)
  • Изложба Живопис и графика – творци от Златоград (в сградата на Взаимното училище)
  • Музейна сбирка на съобщенията – РПС Златоград;
  • Паметник на Дельо войвода;
  • Лобното място на Дельо войвода;
  • Параклиси: „Св. Атанас“; „Св. Неделя“; „Св. св. Константин и Елена“; „Св. Екатерина“; „Св. Илия“;
  • ферма за щрауси, край село Старцево
  • ферма за щрауси, край Златоград
  • Язовир „Златоград“;
  • Църквата „Свети Георги Победоносец“, построена 1871 година.
  • База за риболов и отдих „Ягнево“, край Златоград;
  • Гъбата – скално образувание – природна забележителност близо до Златоград, между селата Добромирци и Бенковски.
  • Джамия „Табахненска“, построена ок. 1850 г. – обявена за архитектурен и религиозен паметник
  • Футболният клуб „Вихър 1965 “
  • Спортен клуб по хокей на трева
  • Спортен клуб бразилско жиу житсо и граплинг
  • Спортен клуб по баскетбол Златоград
 
Постер на футболна среща между домакините ФК „Палас“ в Рудозем и „Вихър“ (Златоград).

След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция Тангра 2004/05, един от върховете на острова е наречен Златоградски камък по името на града.

Личности

редактиране
  • Дельо войвода (края на XVII в.–началото на XVIII в.), хайдутин по време на османското владичество
  • Вели Чаушев (1934 – 2018), актьор
  • Виктор Калев (род. 1969), актьор
  • Виктория Профирова (род. 1930), учителка, дългогодишен ръководител на ученически хор към начално училище „В. Левски“, самодеен хор към читалище „Просвета“, ритуален хор
  • Георги Хекимов (1820 – 1871), виден лекар
  • Дарина Джамбазова, народна певица
  • Златина Узунова – Славея на Родопа
  • Илия Хаджидончев (1876 – 1945), български учител и общественик, назначен за първи кмет на Даръдере в 1913 година
  • Ирина Маринова (род. 1975), актриса
  • Лазар Вълчев, певец от група „О32“
  • Кирко Профиров (1927 – 1995 г.), адвокат, председател на читалище „Просвета“, режисьор-постановчик на самодеен театър към читалището
  • Мира Добрева (род. 1972), българска журналистка
  • Михаил Илийков, актьор, пръв носител на наградата за актьорско майсторство „Аскеер
  • Никола Ангелов Ерменлиев – Митата, терорист[7]
  • Никола Хекимов (около 1812 – 1891), прочут лекар
  • Никола Хекимов, български търговец и общественик от края на XIX – началото на XX век
  • Станислав Сивриев (1924 – 1989 г.), писател и партизанин
  • Таня Скечелиева, народна певица
  • Файка Сиракулева, народна певица
  • Яков Змейкович (1840 – 1913 г.), учителствал в Даръдере и околността в XIX век
  • К. К. Пачилов, Г. Крушевалиев, К. Александров, Тома Стоянов, Петър Ст. Шукров, Костадин Стоянов, Елена К. Крахтева, Мария Хаджиниколова, Георги Лазаров Пачилов, Евгения Евгениева – учителка, съпруга на Лазар Пачилов, Васила Лазарова Пачилова, презвитера Калина Инджова, дейци на ВМОРО[8]

Библиография

редактиране
  • Златоградски сборник. Писмен възрожденски паметник от средата на ХІХ век (1852) и фототипно приложение. Съст. Г. Митринов. С., Македония прес, 2000.
  • Мариела Стойкова. Иконите от църквата „Успение Богородично“ в Златоград. – Проблеми на изкуството, 2010, № 4,
  • Вели Чаушев. Кафе в Златоград. С., Захарий Стоянов, 2011.
  • Митринов, Г. Антропонимията на християнското население на Даръдере (дн. Златоград) от началото на ХХ век. Дзяло, електронно списание за хуманитаристика, бр. 12, 2018.

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.
  4. Избор на кмет на Община Златоград Архив на оригинала от 2013-05-14 в Wayback Machine.,
  5. ЦИК: Резултати от местните избори 2011 в община Златоград Архив на оригинала от 2012-01-23 в Wayback Machine., посетен на 2 март 2012
  6. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
  7. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66, 71.
  8. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 145, 147, 153.