Златомир Златанов
Златомир Борисов Златанов е български поет, есеист, белетрист и драматург.
Златомир Златанов | |
български поет и писател | |
Роден |
9 октомври 1953 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“ |
Работил | редактор, строител, журналист |
Литература | |
Жанрове | роман, разказ, есе, стихотворение |
Направление | постмодернизъм |
Известни творби | „Храмови сънища“ (1992), „Японецът и потокът“ (1993) |
Награди | „Владимир Башев“ (1983) „Иван Николов“ (1998) „Дъбът на Пенчо“ (2007) |
Повлиян | Георгиос Сеферис Т. С. Елиът Патрик Модиано Джеймс Джойс |
Повлиял | Нова социална поезия[1] |
Семейство | |
Деца | 1 |
Уебсайт | zlatomirzlatanov.video.blog |
Биография
редактиранеРоден е на 9 октомври 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. Сред първите автори, оказали влияние върху него, са Роберт Музил, Томас Стърнз Елиът, Джеймс Джойс. Германската литература и философия също е ключова за формирането му като автор. Като ученик публикува в списание „Родна реч“, като дебютира със стихове през 1970 г. Превръща се в един от най-активните сътрудници на изданието, като участва в творческите му семинари.
След като отбива военната си служба, завършва Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. За около година и половина работи в Плевен като управител в киното. След като се завръща в София, публикува в списанията „Пламък“ и „Септември“, алманах „Юг“, вестниците „Пулс“ и „Народна младеж". Поканен е от Иван Тренев и Людмила Исаева за издаване на дебютна стихосбирка в изд. „Български писател“. През това време все повече се увлича по белетирстиката и дебютната му книга с две новели „Входът на пустинята“ излиза преди първата му стихосбирка „Нощни плажове“. И двете заглавия го утвърждават като автор.
От 1983 до 1992 г. е редактор в списание „Родна реч“. След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Главен редактор на органа на Министерството на образованието вестник „Аз Буки“ (2002 – 2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години).
Член на Съюза на българските писатели (до 1992 г.) и на Сдружението на български писатели (след 1994 г.).
Член на журито на наградата „Хеликон“ през 2009 г.[2] През 2019 г. получава наградата „Орфей“ за цялостно творчество.[3] През 2021 г. портал „Култура“ му връчва специална награда за цялостно творчество.[4]
Автор на разкази, романи, есета, стихосбирки, пиеси (както и на радиопиеси). Превеждан е на немски, чешки, руски, македонски и испански език[5].
Има един син.
Творчество
редактиранеСтихосбирката „Нощни плажове“ е повлияна от поезията на гръцкия нобелист Георгиос Сеферис и от тази на Т. С. Елиът. Двете новели във „Входа към пустинята“, повлияни от романите на Патрик Модиано, дават най-кристален и мрачен портрет на Епохата на застоя или т.нар. Зрял социализъм.
Втората стихосбирка на Златанов „Палинодии“ (1989) се смята за първата открито постмодерна поетична книга в България.[6] Филмът „Екзитус“ (1989) по едноименната новела е сред най-представителните български филми от епохата на Преустройството.[7]
Постмодерният роман „Храмови сънища“, стъпил върху романите на Джеймс Джойс, разказва за български учен от БАН, който се захваща с изследването на западен класик на модернизма, преминал в един момент около Първата световна война през България. Ученият е вербуван от Държавна сигурност.[8] Романът „Японецът и потокът“ разказва за това как един хуманитарий (в случая филолог) се превръща в тартор на организираната престъпност. Един от сериозните опити на българската проза да осмисли Прехода и ролята на т.нар. „мутри“.
Третата стихосбирка на автора „На острова на копрофилите“ (1997) е определяна като „модерна версия на Пенчо-Славейковия Остров на блажените, без да престава да бъде поредната великолепна книга на своя автор“,[9] като преобръща утопията, представена от Славейков, в картина на тогавашната действителност.
В началото на новия век творчеството му се насочва предимно към философската есеистика и идеите на Жак Лакан и Ален Бадиу.
Библиография
редактиранеПоезия
редактиране- „Нощни плажове“ (1983, 2004; стихотворения)[10],
- „Палинодии“ (1989, 2002; стихотворения)[11],
- „На острова на копрофилите“ (1997, стихотворения),
- „Ектения“ (2012, поема)[12],
- „Лимитрофии“ (2024, стихотворения и поеми)[13][14][15].
Белетристика
редактиране- „Входът на пустинята“ (1982, новели),
- „Невинни чудовища“ (1985, новели),
- „Храмови сънища“ (1992, роман)[16][17],
- „Японецът и потокът“ (1993, роман)[18][19],
- „Пола“ (2001, роман)[20],
- „Лаканиански мрежи“ (2005, блогороман).
Есета и публицистика
редактиране- „Езикът и неговата сянка“ (1996, есета),
- „Протоколи за другия“ (2002, есета)[21], [22],
- „Отвъд травма и революция“ (2007, публицистика),
- „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008, публицистика),
- „Що значи тая маска“ (2009, студия върху П. Кр. Яворов)[23].
- „Книга за (не)българския народ“ (2019 като електронна публикация, 2022 второ издание на хартия)[24][25]
Драматургия
редактиране- Никой не знае защо (2021, събрани пиеси)[26]
Сборници
редактиране- „Хетерографии“ (2003, антология, съдържаща стихотворения, белетристика и есета; послеслов от Светлозар Игов)
Филмография
редактиране- Екзитус (1989, режисьор Красимир Крумов Грец, сценаристи Красимир Крумов Грец и Златомир Златанов, по едноименната повест на Златомир Златанов от 1982 г.)[27]
Признание и награди
редактиранеНосител на няколко литературни награди, между които:
- Националната литературна награда „Владимир Башев“ (1983), [28]
- наградата на името на Александър Геров (1997),
- Националната награда за поезия „Иван Николов“ (1998 – за стихосбирката „На острова на копрофилите“),
- Наградата „Дъбът на Пенчо“ (2007 – за цялостно творчество).
- Наградата „Орфей“ (2019 – за цялостно творчество)
На 9 октомври 2013 година департамент Нова българистика към Нов български университет в партньорство с Института за литература при БАН организира Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов.
Бележки
редактиране- ↑ Лъчезар Лозанов, Партизанската война на Че Архив на оригинала от 2020-07-21 в Wayback Machine., в-к Българска армия, 18 ноември 2016.
- ↑ Жури на наградата „Хеликон“ за 2009 г. Архив на оригинала от 2017-08-07 в Wayback Machine., сайт на наградата „Хеликон“.
- ↑ Поезията е манифестация на собствения ни делириум, БНР, 10 май 2019 г.
- ↑ Годишни награди на портал „Култура“ 2021 г., електронен бюлетин „Културни новини“, 1 ноември 2021 г.
- ↑ Видал, Марко. Nueva Poesía Social. La Antología. 05 2020. ISBN 979-8639991158. с. 32 – 37.
- ↑ (Не)ваксинираният Заратустра
- ↑ Цветан С. Тодоров, „Красимир Крумов – Грец и безмилостното слънце на морала“, в. „Народен глас“ – Ловеч, 4 август 2016.
- ↑ Пламен Панайотов, „Българският „Finnegan“ (десет години от появата на „Храмови сънища“)“, в. „Литературен вестник“, бр. 27, 10 септември 2003 г.
- ↑ Светлозар Игов. Името на острова. Съвременници. Том 1: Поети. Варна: LiterNet, 2019 – 2020
- ↑ Златомир Златанов, „Нощни плажове“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 3 юни 2004.
- ↑ Златомир Златанов, „Палинодии“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 18 декември 2002.
- ↑ Владимир Сабоурин, „За природата на празнотата: към Ектения на Златомир Златанов“, слово на Национална научна сесия по повод 60-годишнината на Златомир Златанов, Унгарски културен институт, 9 октомври 2013.
- ↑ Владимир Сабоурин, „Лимитрофии или детински средства на спасението“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 9 февруари 2024.
- ↑ „Златомир Златанов представя нови стихотворения в книгата „Лимитрофии“, БНТ, „Култура.БГ“, 15 февруари 2024.
- ↑ Из „Лимитрофии“ на Златомир Златанов, сайт на Бургаската писателска общност.
- ↑ Златомир Златанов, „Храмови сънища“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 9 юли 2004
- ↑ Бойко Пенчев, „Затворената творба“, рецензия в „Литературен вестник“, май 1993.
- ↑ Златомир Златанов, „Японецът и потокът“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 24.11.2002
- ↑ Бойко Пенчев, „Началото на романа“, рецензия в „Литературен вестник“, 1994.
- ↑ Борис Минков, „Операта, поставена на прага на проприацията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 3, 23 – 29 януари 2002.
- ↑ Магдалена Костова-Панайотова, „Срещи с Другия“, рецензия в „Литературен вестник“, 20 – 26.02.2002, год. 12, бр. 7
- ↑ Бисера Дакова, „Следи в маргиналията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 10, 13 – 19.03.2002.
- ↑ Електронно издание на есето, Електронно списание LiterNet, 23.07.2009, № 7 (116).
- ↑ Електронна публикация на „Книга за небългарския народ“ в списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември 2019.
- ↑ Златомир Златанов – Книга за (не)българския народ, Ситуационистки détournement
- ↑ Представяне на сборника с пиеси на Златомир Златанов, интервю на Ирина Недева със Станимир Панайотов, БНР, 18 май 2021.
- ↑ Екзитус, IMDB.
- ↑ „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети.
Външни препратки
редактиране- Златомир Златанов в LiterNet
- Златомир Златанов в Internet Movie Database
- От и за Златомир Златанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Блог на Златомир Златанов
- Пламен Антов, Златомир Златанов, Речник на българската литература след Освобождението
- Текстове на Златомир Златанов
- „Протоколи за сводничество“, есе, в. „Литературен форум“, бр. 14 (437), 28 ноември 2000
- „Българска рапсодия“, стихотворение Архив на оригинала от 2020-07-12 в Wayback Machine., в. „Сега“, 2 декември 2000
- „Интроемисия“, стихотворение Архив на оригинала от 2020-07-12 в Wayback Machine., в. „Сега“, 2 декември 2000
- „Българският Едип“, едно от седемте есета в сборника „Протоколи за другия“, Cult.bg, 15 май 2002
- „За Бартълби политиките“, есе, в. „Литературен вестник“, 29 април 2013
- Интервюта
- „Златомир Златанов: Не вярвам голям поет като Константин Павлов да се вълнува от ордени“ Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., в. „Сега“, интервю за Деян Енев, 30 юни 2003
- За него
- Цветан С. Тодоров, „Един поет между Гулаг и Гугъл – Златомир Златанов по пътя на нефигуративната поезия“, в. „Народен глас“ – Ловеч, 9 октомври 2012