Змия червейница

вид влечуго

Змията червейница (Typhlops vermicularis) е вид дребна змия, разпространена в Югозападна Азия и на Балканите. По външния си вид и подземния начин на живот наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35 – 40 cm.

Xerotyphlops vermicularis
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Червейници (Typhlopidae)
род:Xerotyphlops
вид:X. vermicularis
Научно наименование
Синоними
  • Typhlops vermicularis Merrem, 1820
Xerotyphlops vermicularis в Общомедия
[ редактиране ]

Червейницата е разпространена в югозападните части на Централна Азия (Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Афганистан, части от Пакистан), Иран, Ирак, района на Кавказ, Турция и Кипър, южните части на Балканския полуостров, включително по-голямата част от Албания и Македония и южната част на Тракия. В България се среща в южната част на долината на Струма, Източните Родопи, около Харманли и Свиленград и по Черноморието южно от Созопол. В миналото е съществувало и находище при село Варвара, Пазарджишко, което е унищожено.

Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. При засушавания навлиза в почвата на дълбочина 1,20 m и повече. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни с мравки и други дребни членестоноги. В началото на август снася 4 – 7 яйца.

Червейницата е сляпа, като се допуска, че очите ѝ различават само светло от тъмно. Тя не хапе и не е отровна. Разпространеното мнение, че изложена на слънчева светлина умира, не отговаря на истината.

Източници

редактиране
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  1. Xerotyphlops vermicularis. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)