Зографска кондика
Зографската кондика е летописна книга на светогорския Зографски манастир, обхващаща периода от 1734 година до началото на XIX век. Основното съдържание на кондиката, която има 104 страници, е запис на пътуванията на членовете на монашеското братство до различни места с цел събиране на милостиня и дарения за манастира и организиране на поклоннически групи за посещаването му. Кондиката е ценен извор за икономическото и социалното положение по българските земи в XVIII век.[1]
| Зографска кондика | |
 Страница 2 и 3 от кондиката | |
| Създаден | 1734 г. - начало на XIX век Османска империя |
|---|---|
| Оригинален език | български |
| Жанр | историко-документален |
| Вид | кондика |
| Зографска кондика в Общомедия | |
Кондиката е открита за науката сравнително късно. Пръв ѝ обръща професионално внимание Михаил Ковачев в книгата си от 1942 година „Зограф. Изследвания и документи. Част 1“. Открита е от Ковачев в параклиса „Св. св. Козма и Дамян“, разположен на втория етаж на католикона на манастира. В 1943 година Ковачев публикува и част от съдържанието на кондиката в статията си в списание „Македонски преглед“ „Зограф и българите в Македония през XVIII век“.[1]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б Радев, Иван. Сред страниците на „Зографската кондика“ от XVIII век (Фрагменти от ръкописа) // Електронно списание LiterNet (№ 4 (221). 9 април 2018.