Зографско четвероевангелие

Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие (на латински: Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис на четирите евангелия. То е една от най-ранните запазени книги на старобългарски език: според учените датира от втората половина на Х или от XI в. Произхожда вероятно от Южна България.[1]

Зографско четвероевангелие
Страница от Зографското четвероевангелие
Страница от Зографското четвероевангелие
СъздаденХ – ХІ век
Първо българско царство
Оригинален езикглаголица
ЖанрХристиянска литература
ВидЧетвероевангелие
Зографско четвероевангелие в Общомедия

История редактиране

Πрез 1843 г. архимандрит Порфирий Успенски открива ръкописа в Зографския манастир, където на следващата година го изследва Виктор Григорович. През 1860 г. зографските монаси подаряват евангелието на руския император Александър II. Днес то се пази в Руската национална библиотека под сигнатура Глаг. 1.[2]

Писмо и украса редактиране

Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (вкл. по-късна кирилска притурка на л. 289 – 304). Украсено е с цветни плетенични заставки и заглавни букви. Може да е съдържало и сега изчезнали изображения на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан.[3] На някои празни места в по-късно време са добавени несръчни рисунки на човешки фигури и животни.

Съдържание редактиране

Началото на текста е изгубено, така че в днешния си вид ръкописът започва с глава 3 на Матеевото Евангелие. Отделни празнини има и другаде. Краят също не е запазен. През XII в. са вмъкнати допълнителни глаголически листове (л. 41 – 57) от преизползван пергамент (палимпсест): долният, изличен текст на тях е от друго, по-старо глаголическо евангелие от X-XI в. През XIII – XIV век е добавен писан на кирилица синаксар (списък на църковните празници). По този начин до нас в една обща подвързия са дошли четири отделни писмени паметника: три глаголически и един кирилски. 

 
Страница от Зографското евангелие с текст от евангелието на Лука

Издания редактиране

Изследвания редактиране

Бележки редактиране

  1. Славова, Т. Към локализацията на Зографското евангелие, старобългарски паметник от Х–ХІ в. – Старобългаристика, 13, 1989, № 1, 33 – 38.
  2. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 1.
  3. Загребин, В. М., Левшина, Ж. Л. О предполагаемых миниатюрах Зографского Евангелия. – Хризограф, 3, 2009, 478 – 491.

Външни препратки редактиране