Зоя Ставрева

Зоя Ставрева Маринополска (21 април 1883 – 3 март 1962) е българска философка, педагожка и общественичка. Тя е първата българка, защитила докторска дисертация по философия.

Зоя Ставрева
философка, педагожка и общественичка
Родена	21 април 1883 г. Търново, Княжество България
Починала	3 март 1962 г. Търново, България
Националност	България
Учила в	Бернски университет

Биография

Произход и образование

Зоя Ставрева е родена през 1883 г. в Търново в семейството на Атанаска и Ставри Маринополски. Баща ѝ е търговец, ползващ се с авторитет и с уважението на своите съграждани. От общо петте деца – 2 момчета и 3 момичета, Зоя се откроява с най-буден ум, амбиция и ученолюбие. Завършва с отличие средното си образование в Търново. През 1914 г. завършва висше образование по философски науки в Берн, Швейцария.

През същата година подготвя докторска дисертация към Висшия философски факултет на Бернския университет, която успешно защитава през 1915 г. и е удостоена с научното звание „доктор на философските науки“. Темата на дисертацията ѝ е „Състраданието като основа на морала при Шопенхауер“ (на немски: Das Mitleid als Fundament der Moral bei Shopenhauer). За пръв път в историята на българската философия са разгледани проблемите на метаетиката (наука за трансцендентните нравствени принципи като висши цели на разума), отнасящи се до изследването на първоосновите на морала.

Педагогика

След завръщането си в България Ставрева, в продължение на 24 години преподава философия в Девическата гимназия „Св. Митрополит Климент“ в Търново.

Паралелно с философските си идеи Зоя Ставрева усилено проучва проблемите в областта на историята на образованието в България. Особено внимание отделя на девическото образование. Тя усилено търси причините, поради които на момичетата се дава възможност да се образоват по-късно, отколкото на момчетата. Като първа и основна причина открива и посочва психологическата нагласа на българина, че на момичетата, като бъдещи майки и съпруги, не им е нужно образование. От значение са и моралните съображения, че смесените класове вредят на нравите на подрастващите.

В статията „Девическото образование“ в Търново през 1939 г. настоява образованието на жената да бъде приближено повече до живота:

„

Жената живее в едно раздвоение между нейното духовно призвание, което я насочва към учение и получаване на образование наравно с мъжа, и нейното естествено призвание – майчинството. Даровитата, гениалната жена се открива в учения, в художника, в държавника, във философа. Ето защо участието на жената в живота не се състои само в раждане на деца и водене на домакинството.

“

Обществена дейност

Популяризира научните си изследвания като активно сътрудничи на списание „Учителска мисъл“, „Учителска практика“, Образование, „Учителски преглед“, „Дом и училище“, както в редица централни и местни вестници. Постоянен сътрудник е на Общинския вестник „Велико Търново“. Изнася сказки в родното Търново и из цялата страна.

Ставрева е председател на Учителски въздържателен съюз с център Търново (1924 – 1925). Подготвя и изнася множество беседи. Представя реферати на световни конгреси във Виена, Хелзинки, Хага. На конгреса, проведен в Търново през 1931 г. става инициатор за обединението на всички въздържателни съюзи.

Членува в Дружество на българките с висше образование, основано в София на 29 май 1924 г. Член е и на Класния учителски съюз, на Ученическо дружество „Радост“, активен деец на Червения кръст.

Ставрева е голям радетел за чист български език. Подобно на историка Никола Станев е против изкуственото възприемане на чуждици в езика.

Прави редица дарения на книги.

Отличия

Носител е на множество награди за активна обществена дейност.

През 1940 г. Младежкият Червен кръст я награждава със Знак за отличие и свидетелство.

Източници

• Данков, Е., М. Стоева. Зоя Ставрева – първата българка, защитила докторска дисертация по етика и философско-педагогическата култура във Велико Търново. // Данков, Е. (съст.). В перспективата на времето. В. Търново, 1989, с. 73 – 79;
• Данков, Е., М. Стоева. Учителката Зоя Ставрева. // Народна просвета, 1990, № 7, с. 56 – 58;
• Данков, Е., М. Стоева. Първата българка с докторска дисертация по етика. // Велико Търново. София, Г. XIX, № 1 (18), 1990, с. 15;
• Данков, Е. Зоя Ставрева и проблемът за метаетиката в българските традиции. // Данков, Е. История на българската философска мисъл. От Възраждането до съвременната българска философия. В. Търново, Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 2000, с. 236 – 251;
• Данкова, Р. (съст.). Първооснови на морала. (Метаетиката в българската традиция). В. Търново, Faber, 2000, 147 с.
• Данкова, Росина. Зоя Ставрева (1890 – 1950) – философ и педагог. // Известия, XVII – XVIII/2002 – 2003, Регионален исторически музей В. Търново, В. Търново, 2002 – 2003, с. 383 – 391;
• Данкова, Росина. Зоя Ставрева (1883 – 1962) – основоположник на метаетиката в историята на българската философия. // Маринова, Емилия (съст.). Етиката в България – вчера, днес и утре. В. Търново, Faber, 2005, с. 80 – 93, ISBN 954-775-417-3;
• Латев, Л. Българската философска докторантура на немски език (1878 – 1945). // Философски форум, 2001, № 9, с. 193;
• Митова-Ганева, Катя. Великотърновки – от традицията към модерността. В. Търново, Фабер, 2009, 112 с., ISBN 978-954-400-040-0;
• Пейчев, Б. Българска дисертация върху Шопенхауер (Берн, 1914). // Философска мисъл, 1982, кн. 9, с. 122 – 123;
• Цанкова, Олга. Аз съм за ред и стегнатост. // в-к „Борба“, В. Търново, № 54, 11.05.1993 г.