Отваря главното меню

Зурван, Зерван (Авеста), Зрван, Азруа, Сурван са само част от имената на бог в древноиранската митология, олицетворяващ Времето и Съдбата. Той е върховен бог в една от религиите, възникнала сред общостите на древноиранския свят, известна в науката като "зурванизъм" (зерванизъм). Тя е религиозна сплав от древноирански митраизъм и асировавилонски астрологични идеи.

След времето на Мидийската империя (VIII-VI век пр.н.е.) властта преминава в ръцете на персите Ахемениди. През целият исторически диапазон на иранската империя, включително времето на Сасанидите (III-VII в.), религията на Зурван е съперник на религията, възникнала от реформата на Заратустра (зороастризма).

Религиозната представата Зурван-Акарана обожествява Безкрайното Време, апотеоз на изначалието в Света, първопричина за възникването и отмирането. Зурван е Съдбата (Бакт), държащ космичния ключ.

Според една от късните смесени версии в митологичните материали, в предтворческото си състояние Зурван извършвал продължителни жертвоприношения за да се сдобие с блестящ наследник. Зурван е андрогин (двуполово единен). В космичната му утроба се появява плод, но богът допуска съмнение в ползата от многото жертви, което става причина вътре да се материализира и антитезата на първоплода. Зерван дава обет, че ще даде властта на първородния. Това активизира второвъзникналия от съмнението, който разкъсва утробата на Зерван и излиза първи. Богът видял грозотата и склонността му към зло, но спазил обещанието си, като му дал да управлява девет хиляди години. Втори се явил в светлина Ормазд, който ще наследи света.

Източници и литератураРедактиране

  • Отран Ш., Митра и Заратустра,1998 г.;
  • Кюмон Ф., Мистериите на Митра, 1999 г.;
  • Дюшен-Гилемин Ж., История на религиите т. II и IV, 1996 г.;
  • Хофарт А., Митраизмът и древните българи, 2009 г.;
  • Nyberg H.S., Die religionen des alten Iran, Leipzig, 1938;
  • Zaehner R.C., Zurvan: A zoroastrian Dilemma, Oxford, 1955;