Зърнево (дем Неврокоп)

град в областна единица Драма, Македония, Гърция
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Зърнево.

Зъ̀рнево или Зъ̀рново (на гръцки: Κάτω Νευροκόπι, Като Неврокопи, катаревуса: Κάτω Νευροκόπιον, Като Неврокопион, до 1927 Ζύρνοβο, Зирново[2]) е село в Република Гърция, център на дем Неврокоп в област Източна Македония и Тракия.

Зърнево
Κάτω Νευροκόπι
— село —
Изглед от Зърнево със „Свети Димитър“
Изглед от Зърнево със „Свети Димитър
Гърция
41.3439° с. ш. 23.8667° и. д.
Зърнево
Източна Македония и Тракия
41.3439° с. ш. 23.8667° и. д.
Зърнево
Драмско
41.3439° с. ш. 23.8667° и. д.
Зърнево
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЕлеска котловина
Надм. височина560 m
Население1855 души (2021 г.)
ПокровителСвети Пантелеймон[1]
Пощенски код660 33
Телефонен код2523
Зърнево в Общомедия

География редактиране

Зърнево е резположен в северната част на Елеската котловина на 560 m надморска височина, на 42 km северно от Драма.[3]

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов етимологията на Зърнево идва от старобългарското (и общославянско)      ,      .[4][5] Облиците с е (Зерново) са от руски, а с начално ж (Жирново) – свръхстарателни. Името на жителите му е зърновя̀нин, зърньовя̀нка, зърньовя̀не.[4]

В Османската империя редактиране

 
Входът на Зърнево откъм границата

Първите сведения за Зърнево са в османски документи от XV век, в които то е споменато като село със 171 християнски ханета, 48 неженени християни, 22 вдовици и само 1 мюсюлманско хане на Шехабедин Вълков. В началото на XVII век в Зърнево живеят 120, а в 1660 година – 152 джизие-ханета.[6]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Зърнево са регистрирани 241 лица.[7]

През XVIII и XIX век в Зърнево са развити казанджийството и отчасти кузнарството. През XIX век Зърнево е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Зърново са предимно българи.[8] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вирнова (Vrinova), Мелнишка епархия, живеят 1700 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Зърново (Zirnovo) е посочено като село с 317 домакинства с 62 жители мюсюлмани, 900 българи и 40 власи.[10]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Жирново (Зерново) като село с 290 български и 27 турски къщи.[11]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Зърнево, голямо село на ЮИ от Каракьой 3 часа път. Сградено е на двата бряга на Панега. Наоколо плодородно поле, дето се сеят най-много картофи и коноп. Неколцина са въжаре. Понеже през Зърнево минува пътят от Драма за Неврокоп, има и добри ханища. Църквата и училищното здание са твърде хубави, но и двете погърчени. Ученика 70. Къщи 350, българе.[12]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2120 души, от които 1950 българи-християни и 170 турци.[13]

 
Църквата „Свети Димитър

До 1903 година ръководител на българския революционен комитет в Зърнево е Димчо Праматарски.[14] След Илинденското въстание в 1904 година и последните гъркомански къщи в селото минават под върховенството на Българската екзархия.[15]

В 1902 година Димитър Драгинов връща църквата в Зърнево под Патриаршията. На Великден Драгидов е обесен от Атанас Тешовалията на вратата на църквата и оставен да виси три дни.[16]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зърнево има 2360 българи екзархисти, 12 власи и 18 цигани и функционира българско начално училище с 2 учители и 105 ученици.[17]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Зърнево:

С. Зърнево... Има 380 къщи български с 1855 души, 550 къщи турски с 380 души население. Селяните се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджилък. Земеделците обработват турска земя с жита. Зърничевското поле е доста плодородно. Има добри пасища, но по тях няма вода... Преди отношенията между българите и турците са били лоши. Между българите дълги години е имало раздори. Намират се изчадия, които предават своя народ, гърчеят се. Сега има само няколко души подети от драмския гръцки владика. Те са: Благо Г. Ампов, свещ. Димитър Павлов. Изградено е училище, на което се плаща 30 лири турски от гърците. В гръцкото училище учителят се казва Димитър. В една стая той е събрал децата на всеки 3 дена. Населението гледа с лошо око на тези хора, дали там децата си. Убеден съм, че гъркоманите по право нямат почва, за да напредват. Освен туй всред младите има вкарани пороци: кражба, лентяй, блудство. Тези пороци са причина, за да има раздори между някои от селяните.

Селско-общинските работи са много разбъркани. Няма желание за работа. Черквата е хубава, солидно здание. Има добра наредба. Тя е много голяма и украсена хубаво. Хората са набожни и посещават черквата в празнични дни... На 6. I. сутринта – Богоявление, се събраха всички в черквата. Там аз казах, че е настъпило разцепление между българския народ... На 7. I. – Св. Йоан, оповестих на всичкия народ да се събере в черквата и да избере черковно-училищна община. Избраха я.[18]

При избухването на Балканската война в 1912 година 44 души от Зърнево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В Гърция редактиране

През 1912 година по време на войната Зърнево е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Според сведения на Йордан Н. Иванов към 1918 година в Зърнево има 500 къщи – 447 български и 53 турски. Според гръцката статистика, през 1913 година в Зърнево (Ζέρνοβον, Зерновон) живеят 2015 души.[20]

Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Зърнево в 1916 година по време на Първата световна война:

Сред камбанни звуци, които се разкриваха от близо и далеч по рътлините около Зърнево, почнаха речите на народните вожди – речи към българския генерал, олицетворител на победи и свобода.[21]

В селото е назначен свещеник Ангел Жостов.[22]

След края на войната в 1918 година, половината от населението на селото се преселва в България - в Неврокоп и района, Пловдив, Пазарджик, Ямболско и други.[6] В 1923 година мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и в Зърнево са настанени 120 семейства гърци бежанци, общо 506 души.[3] След Търлиския инцидент още 440 души бягат в България.[3] През 1927 година Зърнево е прекръстено на Като Неврокопион, в превод Долен Неврокоп по името на града, останал в България.[23][24] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 99 бежански семейства и 407 жители бежанци.[25]

 
Централната улица

На 18 април 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на капитан Кукатис, много селяни са пребити, двама – убити. На жалбите на зърновци пред британски представители е получен отговор

Вие сте българи и трябва да си вървите.[26]

След 1944 година, няколко десетки семейства напускат Зърнево и се установяват в град Щип, Югославия.[6]

Прекръстени с официален указ местности в дем Зърново на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Усоя[27] Οὐσόγια Тагматарху Долкераки Ταγματάρχου Δολκεράκη [28] връх в Шилка (971,6 m) ЮИ от Зърнево[27]
Горно Усоя[27] Ανω Οὐσόγια Сигматарху Маркаки Συνταγματάρχου Μαρκάκη[28] връх в Шилка ЮИ от Зърнево[27]
Казар Тумбар[27] Καζὰρ Τουμπὰρ Макриплая Μακρυπλαγιά[28] местност в Шилка ЮИ от Зърнево[27]
Кара Гуджек Καρα Γκούντζεκ Коловос Κολοβός[28]
Габер[27] Γκάμπερ Тирокомион Τυροκομεῖον[28] хълмодолие Ю от Зърново[27][29]
Канив Тумбар[27] Νανὶβ Τουμπὰρ Агонон Άγονον[28] гора в Шилка ЮИ от Зърнево[27]
Бела вода[27] Μπέλα Βόδα Гликонери Γλυκονέρι[28] река ЮЗ от Зърнево[27][30]
Малка Голица[27] Μικρὴ Γκόλτσα Стр. Сумбалидис Στρ. Σουπαλίδης[28] връх в Шилка И от Зърнево[31]
Голяма Голица[27] Μεγάλη Γκόλτσα Агатангелос Αγαθάγγελος[28] връх в Шилка (1031 m) И от Зърнево[27]
Пряслопа[29] Πρέσλοπα Ксирохорафа Ξηροχώραφον[28] седловина между Щудер и Дебелина, С от Руждене[29]
Големи корита[27] Μεγάλη Κουρίτα Мегала Алония Μεγάλα Άλώνια[28] местност И от Зърнево[27]
Варлак Βαρλάκ Патомата Πατώματα[28]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2105[3] 1186[3] 2268[3] 3290[3] 2702[3] 2924[3] 2278[3] 2370[3] 2158[3] 2072 2157

Личности редактиране

 
Удостоверение, издадено от Драмската община на Иван Т. Мърваков от Зърнево за това, че той е „вървял пред авангарда на Родопския отряд с Деветий полк и е бил пътеводител на ген. Ковачев“ и, че „първи влязъл в Драма... отворил Драмския затвор и освободил затворниците“, 1 ноември 1912 година
Родени в Зърнево
  •   Ангел Ив. Жопов, 28-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[32]
  •   Андрей (Андрея), български духовник, йеромонах, игумен на манастира Седемте престола от 1895 до 1909 година
  •   Атанас Ангелов, 27-годишен, македоно-одрински опълченец, обущар, основно образование, 14 воденска дружина[33]
  •   Атанас Ангелов, 32-годишен, македоно-одрински опълченец, шивач, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 14 воденска дружина[33]
  •   Велик Аврамов Личков, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 4 рота на 14 воденска дружина.[34] Безследно изчезнал през Първата световна война.[35]
  •   Герман Аризанов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[36]
  •   Димитър Симеонов, български просветен деец, завършил първи гимназиален клас в Неврокоп, назначен за учител в Неврокопската митрополия в юни 1913 година[37]
  •   Димитър Кочиев, 28-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 Воденска дружина[38]
  •   Иван Зърновалията, български революционер, четник при Филип Цветанов
  •   Иван Т. Мърваков, български общественик
  •   Иван Тодоров (1865 - 1950), български фотограф и революционер
  •   Коста Д. Жонов, 52-годишен, македоно-одрински опълченец, доктор, грамотен, четата на Стоян Филипов[32]
  •   Коста (Костадин) А. Джонов (Жонов), 35 (30)-годишен, македоно-одрински опълченец, фелдшер, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 воденска дружина[39]
  •   Никола Ангелов Бабриев (Бабушев, Бабушов), македоно-одрински опълченец, 40-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, нестроева рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[40]
  •   Петър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, земеделец, основно образование, 2 рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[41]
  •   Стоян Кочиев, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, основно образование, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 Воденска дружина[38]
  •   Филотей Теодоропулос (р. 1963), гръцки духовник

Галерия редактиране

Литература редактиране

  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Зрнево, Драмско. Зборник во чест на Радмила Угринова-Скаловска: по повод седумдесетгодишнината. Скопје: Филолошки факултет, 1997, стр.37-Ѕ8: 1 к. 1998

Бележки редактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 164. (на македонска литературна норма)
  4. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 126.
  5. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
  6. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 12.
  7. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
  8. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  10. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  11. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  12. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 7 - 8.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  14. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 147.
  15. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  16. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 7. Посетен на 15 декември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine.
  17. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  18. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  20. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  21. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 199.
  22. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 96.
  23. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  24. Π. Ν. Νιγδέλης, Από το Νευροκόπι στην Αθήνα, η επίτύμβια επγραφή IG ΙΙ/ΙΙΙ 10770 και η προέλευσή της, σελ. 152
  25. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  26. Пејов, Наум. Македонците во Граѓанската војна во Грција, Скопје 1968, с. 112.
  27. а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  28. а б в г д е ж з и к л м Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  29. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 95.
  30. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 79.
  31. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.
  32. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 261.
  33. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  35. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  37. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
  38. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 382.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 208.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.