Зърнево (дем Неврокоп)

град в областна единица Драма, Македония, Гърция
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Зърнево.

Зъ̀рнево или Зъ̀рново (на гръцки: Κάτω Νευροκόπι, Като Неврокопи, катаревуса: Κάτω Νευροκόπιον, Като Неврокопион, до 1927 Ζύρνοβο, Зирново[2]) е село в Република Гърция, център на дем Неврокоп в област Източна Македония и Тракия.

Зърнево
Κάτω Νευροκόπι
— село —
Изглед от Зърнево със „Свети Димитър“
Изглед от Зърнево със „Свети Димитър
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЕлеска котловина
Надм. височина560 m
Население2157 души (2011 г.)
ПокровителСвети Пантелеймон[1]
Пощенски код660 33
Телефонен код2523
Зърнево в Общомедия

География редактиране

Зърнево е резположен в северната част на Елеската котловина на 560 m надморска височина, на 42 km северно от Драма.[3]

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов етимологията на Зърнево идва от старобългарското (и общославянско)      ,      .[4][5] Облиците с е (Зерново) са от руски, а с начално ж (Жирново) – свръхстарателни. Името на жителите му е зърновя̀нин, зърньовя̀нка, зърньовя̀не.[4]

В Османската империя редактиране

 
Входът на Зърнево откъм границата

Първите сведения за Зърнево са в османски документи от XV век, в които то е споменато като село със 171 християнски ханета, 48 неженени християни, 22 вдовици и само 1 мюсюлманско хане на Шехабедин Вълков. В началото на XVII век в Зърнево живеят 120, а в 1660 година – 152 джизие-ханета.[6]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Зърнево са регистрирани 241 лица.[7]

През XVIII и XIX век в Зърнево са развити казанджийството и отчасти кузнарството. През XIX век Зърнево е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Зърново са предимно българи.[8] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вирнова (Vrinova), Мелнишка епархия, живеят 1700 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Зърново (Zirnovo) е посочено като село с 317 домакинства с 62 жители мюсюлмани, 900 българи и 40 власи.[10]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Жирново (Зерново) като село с 290 български и 27 турски къщи.[11]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Зърнево, голямо село на ЮИ от Каракьой 3 часа път. Сградено е на двата бряга на Панега. Наоколо плодородно поле, дето се сеят най-много картофи и коноп. Неколцина са въжаре. Понеже през Зърнево минува пътят от Драма за Неврокоп, има и добри ханища. Църквата и училищното здание са твърде хубави, но и двете погърчени. Ученика 70. Къщи 350, българе.[12]

В Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2120 души, от които 1950 българи-християни и 170 турци.[13]

 
Църквата „Свети Димитър

До 1903 година ръководител на българския революционен комитет в Зърнево е Димчо Праматарски.[14] След Илинденското въстание в 1904 година и последните гъркомански къщи в селото минават под върховенството на Българската екзархия.[15]

В 1902 година Димитър Драгинов връща църквата в Зърнево под Патриаршията. На Великден Драгидов е обесен от Атанас Тешовалията на вратата на църквата и оставен да виси три дни.[16]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зърнево има 2360 българи екзархисти, 12 власи и 18 цигани и функционира българско начално училище с 2 учители и 105 ученици.[17]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Зърнево:

С. Зърнево... Има 380 къщи български с 1855 души, 550 къщи турски с 380 души население. Селяните се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджилък. Земеделците обработват турска земя с жита. Зърничевското поле е доста плодородно. Има добри пасища, но по тях няма вода... Преди отношенията между българите и турците са били лоши. Между българите дълги години е имало раздори. Намират се изчадия, които предават своя народ, гърчеят се. Сега има само няколко души подети от драмския гръцки владика. Те са: Благо Г. Ампов, свещ. Димитър Павлов. Изградено е училище, на което се плаща 30 лири турски от гърците. В гръцкото училище учителят се казва Димитър. В една стая той е събрал децата на всеки 3 дена. Населението гледа с лошо око на тези хора, дали там децата си. Убеден съм, че гъркоманите по право нямат почва, за да напредват. Освен туй всред младите има вкарани пороци: кражба, лентяй, блудство. Тези пороци са причина, за да има раздори между някои от селяните.

Селско-общинските работи са много разбъркани. Няма желание за работа. Черквата е хубава, солидно здание. Има добра наредба. Тя е много голяма и украсена хубаво. Хората са набожни и посещават черквата в празнични дни... На 6. I. сутринта – Богоявление, се събраха всички в черквата. Там аз казах, че е настъпило разцепление между българския народ... На 7. I. – Св. Йоан, оповестих на всичкия народ да се събере в черквата и да избере черковно-училищна община. Избраха я.[18]

При избухването на Балканската война в 1912 година 44 души от Зърнево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В Гърция редактиране

През 1912 година по време на войната Зърнево е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Според сведения на Йордан Н. Иванов към 1918 година в Зърнево има 500 къщи – 447 български и 53 турски. Според гръцката статистика, през 1913 година в Зърнево (Ζέρνοβον, Зерновон) живеят 2015 души.[20]

Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Зърнево в 1916 година по време на Първата световна война:

Сред камбанни звуци, които се разкриваха от близо и далеч по рътлините около Зърнево, почнаха речите на народните вожди – речи към българския генерал, олицетворител на победи и свобода.[21]

В селото е назначен свещеник Ангел Жостов.[22]

След края на войната в 1918 година, половината от населението на селото се преселва в България - в Неврокоп и района, Пловдив, Пазарджик, Ямболско и други.[6] В 1923 година мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и в Зърнево са настанени 120 семейства гърци бежанци, общо 506 души.[3] След Търлиския инцидент още 440 души бягат в България.[3] През 1927 година Зърнево е прекръстено на Като Неврокопион, в превод Долен Неврокоп по името на града, останал в България.[23][24] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 99 бежански семейства и 407 жители бежанци.[25]

 
Централната улица

На 18 април 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на капитан Кукатис, много селяни са пребити, двама – убити. На жалбите на зърновци пред британски представители е получен отговор

Вие сте българи и трябва да си вървите.[26]

След 1944 година, няколко десетки семейства напускат Зърнево и се установяват в град Щип, Югославия.[6]

Прекръстени с официален указ местности в дем Зърново на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Усоя[27] Οὐσόγια Тагматарху Долкераки Ταγματάρχου Δολκεράκη [28] връх в Шилка (971,6 m) ЮИ от Зърнево[27]
Горно Усоя[27] Ανω Οὐσόγια Сигматарху Маркаки Συνταγματάρχου Μαρκάκη[28] връх в Шилка ЮИ от Зърнево[27]
Казар Тумбар[27] Καζὰρ Τουμπὰρ Макриплая Μακρυπλαγιά[28] местност в Шилка ЮИ от Зърнево[27]
Кара Гуджек Καρα Γκούντζεκ Коловос Κολοβός[28]
Габер[27] Γκάμπερ Тирокомион Τυροκομεῖον[28] хълмодолие Ю от Зърново[27][29]
Канив Тумбар[27] Νανὶβ Τουμπὰρ Агонон Άγονον[28] гора в Шилка ЮИ от Зърнево[27]
Бела вода[27] Μπέλα Βόδα Гликонери Γλυκονέρι[28] река ЮЗ от Зърнево[27][30]
Малка Голица[27] Μικρὴ Γκόλτσα Стр. Сумбалидис Στρ. Σουπαλίδης[28] връх в Шилка И от Зърнево[31]
Голяма Голица[27] Μεγάλη Γκόλτσα Агатангелос Αγαθάγγελος[28] връх в Шилка (1031 m) И от Зърнево[27]
Пряслопа[32] Πρέσλοπα Ксирохорафа Ξηροχώραφον[28] седловина между Щудер и Дебелина, С от Руждене[32]
Големи корита[27] Μεγάλη Κουρίτα Мегала Алония Μεγάλα Άλώνια[28] местност И от Зърнево[27]
Варлак Βαρλάκ Патомата Πατώματα[28]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 2105[3] 1186[3] 2268[3] 3290[3] 2702[3] 2924[3] 2278[3] 2370[3] 2158[3] 2072 2157

Личности редактиране

 
Удостоверение, издадено от Драмската община на Иван Т. Мърваков от Зърнево за това, че той е „вървял пред авангарда на Родопския отряд с Деветий полк и е бил пътеводител на ген. Ковачев“ и, че „първи влязъл в Драма... отворил Драмския затвор и освободил затворниците“, 1 ноември 1912 година
Родени в Зърнево
  •   Ангел Ив. Жопов, 28-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[33]
  •   Андрей (Андрея), български духовник, йеромонах, игумен на манастира Седемте престола от 1895 до 1909 година
  •   Атанас Ангелов, 27-годишен, македоно-одрински опълченец, обущар, основно образование, 14 воденска дружина[34]
  •   Атанас Ангелов, 32-годишен, македоно-одрински опълченец, шивач, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 14 воденска дружина[34]
  •   Велик Аврамов Личков, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 4 рота на 14 воденска дружина.[35] Безследно изчезнал през Първата световна война.[36]
  •   Герман Аризанов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[37]
  •   Димитър Симеонов, български просветен деец, завършил първи гимназиален клас в Неврокоп, назначен за учител в Неврокопската митрополия в юни 1913 година[38]
  •   Димитър Кочиев, 28-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 Воденска дружина[39]
  •   Иван Зърновалията, български революционер, четник при Филип Цветанов
  •   Иван Т. Мърваков, български общественик
  •   Иван Тодоров (1865 - 1950), български фотограф и революционер
  •   Коста Д. Жонов, 52-годишен, македоно-одрински опълченец, доктор, грамотен, четата на Стоян Филипов[33]
  •   Коста (Костадин) А. Джонов (Жонов), 35 (30)-годишен, македоно-одрински опълченец, фелдшер, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 воденска дружина[40]
  •   Никола Ангелов Бабриев (Бабушев, Бабушов), македоно-одрински опълченец, 40-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, нестроева рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[41]
  •   Петър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, земеделец, основно образование, 2 рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[42]
  •   Стоян Кочиев, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, основно образование, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 Воденска дружина[39]
  •   Филотей Теодоропулос (р. 1963), гръцки духовник

Галерия редактиране

Литература редактиране

  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Зрнево, Драмско. Зборник во чест на Радмила Угринова-Скаловска: по повод седумдесетгодишнината. Скопје: Филолошки факултет, 1997, стр.37-Ѕ8: 1 к. 1998

Бележки редактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 164. (на македонска литературна норма)
  4. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 126.
  5. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
  6. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 12.
  7. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
  8. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  10. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  11. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  12. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 7 - 8.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  14. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 147.
  15. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  16. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 7. Посетен на 15 декември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine.
  17. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  18. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  20. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  21. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 199.
  22. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 96.
  23. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  24. Π. Ν. Νιγδέλης, Από το Νευροκόπι στην Αθήνα, η επίτύμβια επγραφή IG ΙΙ/ΙΙΙ 10770 και η προέλευσή της, σελ. 152
  25. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  26. Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 112.
  27. а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  28. а б в г д е ж з и к л м Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  29. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 95.
  30. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 79.
  31. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.
  32. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 95.
  33. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 261.
  34. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  36. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48
  37. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  38. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
  39. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 382.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 208.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.