Зюлхгау (Сюлихгау) (на немски: Sülchgau, Sülichgau; на латински: Comitate Sulihgeiuua) е средновековно гау-графство в днешния регион Тюбинген в Баден-Вюртемберг, Германия и обхваща днешните селища Кирхентелинсфурт, Ротенбург ам Некар, Ергенцинген и части от бившия църковен чифлик в Дуслинген.[1]

Свети Майнрад от Зюлхгау

Зюлхгау е споменат за пръв път през 888 г. като „Sulihgeiuua“, каролингски управленчески окръг, в дарителен документ на крал Арнулф Каринтийски.[2] Гауграфството става известно с легендата за Свети Майнрад фон Айнзиделн, написана през началото на 10 век от монасите от Ст. Гален. Свети Майнрад (ок. 800 – 861) е син на алемански благородник от Зюлхгау.

През 1057 г. Хайнрих IV подарява кралското имение в Зюлхен до Ротенбург ам Некар на епископската църква в Шпайер. Те сменят новите собствености в Зюлхгау с манастир Хирзау или ги дават за ползване на Хесоните.

Хесоните се местят през края на 11 век в Бакнанг в замък Волфзьолден и през средата на 12 век завършват сведенията за Зюлхгау като самостоялна област.

Гауграфове в Зюлхгау

редактиране

Източници

редактиране
  1. Michael Borgolte, „Geschichte der Grafschaften Alemanniens in fränkischer Zeit“, Sigmaringen 1984, S. 159. ISBN 3-7995-6691-0, S. 159
  2. Wirtembergisches Urkundenbuch. Band I, Nr. 162. Stuttgart 1849, S. 187 f. (Digital, Online)
  3. Michael Borgolte: „Die Grafen Alemanniens in merowingischer und karolingischer Zeit. Eine Prosopographie“, Sigmaringen 1986, S. 66. ISBN 3-7995-7351-8
  4. Friedrich, Count von Sullichgau & Hattenhundert, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Литература

редактиране
  • Franz Quarthal: Der heilige Meinrad und der Sülchgau. In: Ulrich Sieber: Ortsnamenforschung in Südwestdeutschland. Eine Bilanz. Universität Stuttgart, Stuttgart 2000, ISBN 3-926269-31-6, S. 68 – 99.
  • Ottilie Kilian: Sülchgau – Wolfsölden – Schauenburg: Das machtpolitische Streben eines mittelalterlichen Adelsgeschlechts (1000 – 1300). In: Mannheimer Geschichtsblätter Neue Folge Band 6, S. 121 – 134