Зякас
Зякас или Закас или Тиста или Тища[1] (на гръцки: Ζιάκας, понякога Ζάκας; до 1927 година Τίστα, Тиста[2]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
| Зякас Ζιάκας | |
| — село — | |
  Зякас  Зякас  Зякас | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 900 m |
| Население | 120 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
География редактиране
Селото е разположено на 900 m надморска височина, на 20-ина km западно от град Гревена,[3] от лявата страна на река Венетико, в подножието на връх Орлякас на планината Пинд. На няколкостотин метра югозападно от края на селото е разположено населеното място Крия Вриси.
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Тиста е гръкоезично село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година Тиста е смесено християнско-мюсюлманско село със 180 гърци християни и 187 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Теста е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 67 къщи.[5]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Τίστα е изцяло християнско гръцко село с 310 жители.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Тиста влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Зякас, в чест на революционера Теодорос Зякас и на брат му Янулас Зякас, който според преданието се е сражавал с турците близо до селото.
Годишният селският празник се провежда на 6 септември. През първата седмица на август се организира церемония в памет на въстанието на Теодорос Зякас от 1854 година. На 2 май е храмовият празник на църквата „Свети Атанасий“.[7]
В старото каменно училище, издигнато през ХІХ век, са изложени иконите от старинната църква „Свети Архангели“, която е изгорена през Втората световна война и възстановена в 1968 година. Църквите „Свети Николай“ и „Свети Атанасий“ са от ХІХ век.
Населението произвежда жито, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Конакия[8] | Κονάκια | Каливия | Καλύβια[9] | връх С от Зякас[8] |
| Райдман[8] | Ραϊδμάν | Гилофос | Γήλοφος[9] | връх (870 m) С от Зякас[8] |
| Сулото[8] | Σουλιώ | Елинико | Ελληνικό[9] | връх СИ от Зякас[8] |
| Тамбури[8] | Ταμπούρι | Охиро | Όχυρό[9] | връх СИ от Зякас[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 595[3][10] | 505[3] | 655[3] | 830[3] | 130[3] | 183[3] | 145[3] | 424[3] | 406[3] | 341 | 145 |
Бележки редактиране
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 128.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 131. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 20 август 2011, https://web.archive.org/web/20110820212945/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=32, посетен на 2 юни 2010
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012