Отваря главното меню

ИФК Мариехамн“ (на шведски: Idrottsföreningen Kamraterna Mariehamn) или просто Мариехамн“ е финландски футболен клуб от град Мариехамн, столица на Аландските острови. Отборът играе във висшата лига на Финландия Вейкауслига[1], където прави дебюта си през 2005 година. Домакинските си срещи играе на стадион „Виклоф Холдинг“, с капацитет 4000 зрители.

Flag of Finland.svg ИФК Мариехамн
Idrottsföreningen Kamraterna Mariehamn
Прозвище „зелено-белите“ (Grönvitt)
„островитяните“ (Saarelaiset)
Основан 1919 (97 години)
1935
Стадион Виклоф Холдинг“, Мариехамн, Flag of Finland.svg Финландия
Капацитет 4 000
Президент Flag of Finland.svg Роберт Сьодердал
Старши треньор Flag of Finland.svg Петер Лундберг
Първенство Вейкауслига
2019 6-то
Уебсайт http://www.ifkfotboll.ax/
ИФК Мариехамн в Общомедия
стадион „Виклоф Холдинг“

ИсторияРедактиране

Клубът е основан през 1919 година[2]. Отначало отборът участва само в местни турнири, но от 1945 година започва да участва в шампионатите на Финландия. До началото на 70-те години на XX век клубът няма никакъв шанс да се изкачи по нагоре от трета дивизия, но през сезон 1971 „Мариехамн“ влиза във втора лига, но не успява да се закрепи в нея. През 1975 година отново влиза във втора лига, а през 1977 дебютира в перва дивиза. Сезон 1978 е неудачен, и клубът се връща във втора дивизия, където играе до 1990 година, и изпада във трета. След две години отборът се връща във втора дивизия, където играе стабилно. С идването на главния треньор Пекка Лииски през 2002 година започват големите промени: пробивът към върха на финландския футбол. В края на сезон 2004 година „Мариехамн“ за първи път в историята си влиза във висшата дивизия на шампионата на Финландия – Вейкауслига.

В първия си сезон във Вейкауслига юни 2005 година се държат успешно в горната част на турнирната таблица, но след това нанизват девет загуби в десет мача. В крайното класиране клубът заема 12 място от 14-ти отбора. Безспорен лидер в дебютния сезон е Давид Карлсон, отбелязвайки 14 гола и заемайки трето място в листата на голмайсторите. Головете му се явяват повече от половината вкарани от отбора на „Мариехамн“.

През 2006 година клубът изобщо не се страхува за оставането си в лигата. От самото начало до средата на лятото отбора се бори за медалите в първенството. В крайна сметка отбора заема 5-то място. Отделят го 5 точки от участие в Еврокупите. Благодарение на достойното представяне на отбора, в Мариехамн се появява интерес към футбола, и местния стадион е напълно реконструиран: смяна на тревата и поставяне на изкуствено осветление. В хода на първенството успешно се изявяват Ерик Сандавернин и нападателят Юстус Ваяне, който става голмайстор на отбора.

През 2007 „Мариехамн“ удивяват два пъти. След първия етап на първенството отбора заема последното място и има 9 точки и 7 отбелязани гола. Никой не е очаквал подобен старт, тъй като предишните два сезона са сравнително успешни. Във втория етап отбора прави 12 мача без загуба и заема 6 място, губейки само в последния кръг. За успеха във втория кръг най-много допринася Давид Карлсон, който се е възстановил след контузия, заради което пропуска първата половина на сезона. Други ключови фигури на терена са Мика Нискала и Матс Густафсон. Втора година подред най-добър голмайстор е Юстус Ваяне.

През 2008 клубът е споходен от епидемия от травми, което наложило да се подменя състава и да се купуват нови играчи. В заявките попадат 30 футболисти, от тях 15 легионери, а също така и 5 вратари. ТЕ помагат на „Мариехамн“ да остане във висшата лига, но необиграността и постоянната ротация не позволяват на отбора да заеме по-предно място. Накрая заемат 12 място от 14 отбора.

2009 става най-успешния в историята на клуба. Той запова сезона като напълно професионален футболен клуб (не спортен). „Мариехамн“ заема 4 място в Вейкауслигата. Клубът прави серия от 16 мача без загуба. Една от причините е в това, че Пекка Лииски сменя тактиката след като са били взети изводи от пгрешките през предишния сезон. Мика Нискала отстъпва мястото в основния състав на Яни Лииски. Паулюс Араюри става лидера в защита. Добре се проявява и вратарят Густав Ломбакка. Тамаш Груборович пък става голмайсторът на отбора с 8 гола.

 
„Мариехамн“ през 2010

През 2010 „Мариехамн“ едва удържа мястото си във висшата лига. Отборът заема 12 място, но от последното го делят само 2 точки. Въпреки непрестанните смени на тактиката, множеството проблеми в отбраната не дават никакви изменения и не успяват да се справят със ситуацията. В заявките се числят играчи от 11 страни. Тамаш Груборович и Микко Паателайнен се проявяват като лидери. Унгарецът е признат през юли за играч на месеца, вкарвайки 10 гола, и ставайки голмайстор на отбора. За първи път отборът играе за Купата на Финландия, и достига до полуфинала, отстъпвайки на ХЯК (Хелзинки) с 0 – 3.

През 2011 отборът получава нови подкрепления. В замяна на Тамаш Груборович пристига нападателят Алексей Кангсколка.Идват също и Йонас Емет, Кристиан Койола и Ярко Вяртьо. Но сезонът е разочароващ: „Мариехамн“ заема 7-то място. Американският вратар Джош Уикс играе доста успешно през сезона. В Купата на Финландия „Мариехамн“ за втора година подред достига до полуфинала, и отново губи с 0 – 3, но този път от КуПС (Куопио).

През 2012 клубът стига 1/4 финал за Купата, но отново губи с 0 – 3 от „КуПС“. В шампионата заема 4-то място, което не дава правото да играе в Еврейските турнири, но се класира за Лига Европа като един от трите клуба победители в рейтинга „Fair Play“. Клубът добива това право за първи път в своята история. „Мариехамн“ дебютира в еврокупите през 2013/2014, в първи квалификационен кръг, на 4 юли 2013 година в Баку срещу азербайджанския Интер (Баку). Мачът завършва 1 – 1. В мача-реванш на 11 юли „Мариехамн“ губи с 0 – 2, и завършва първото си участие.

През 2015 година печели Купата на Финландия побеждавайки във Валкеакоски на финала на 25 септември Интер (Турку) с 2:1[3].

През 2016 става за пръв път шампион на Финландия, изпреварвайки с 3 точки ХИК (Хелзинки) и с 4 Сейняйоки

Заедно с участието си във шампионата на Финландия Мариехамн продължава участието си и на Оландските острови – в Купата на Оландските острови (44 победи) и Шампионатът на Оландските острови (44 титли).

УспехиРедактиране

Участие в Европейските клубни турнириРедактиране

Известни играчиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране