Отваря главното меню

Ахмед ибн Фадлан ибн ал-Аббас ибн Рашид ибн Хаммад (на арабски أحمد بن فضلان بن العباس بن راشد بن حماد) е арабски пътешественик и писател живял през първата половина на Х в. През 921 г. е изпратен от абасидския халиф на Багдад във Волжска България като религиозен сановник в състава на голяма експедиция.

Експедицията пътува към река Волга по установени търговски пътища, по които арабски и персийски стоки са се доставяли от днешните земи на Ирак, Иран и Хорезъм в замяна на скъпи животински кожи. В пътеписа си от това пътешествие, препис на части от който е намерен едва през XX век, ибн Фадлан дава точни сведения за северните прикаспийски области и поречието на Волга, като при това дава първият правилен опис на всички реки, пресичащи Прикаспийската низина.

Волжка мисияРедактиране

Пътуването на ибн Фадлан се провежда по инициатива на волжките българи, които изпращат представители в столицата на халифата с молба да им бъде оказана помощ в борба срещу хазарите, притесняващи ги от юг, а също така да им изпрати и учители за укрепване на неотдавна приетия ислям. В нея той участва като фикх – специалист по ислямско право, а самата експедиция потегля на 21 юни 921.

Мисията преминава през Хамадан, Нишапур, Мерв и Бухара, където престояват около месец и през септември 921 г. се среща с везира на Саманидите и географа ал-Джахайни. След това мисията се движи по Амударя до Хорезъм, където поради настъпилите студове се налага да зимуват. На 4 март 922 огромния керван – 5000 човека и 3000 коня напуска Хорезъм и продължава на север покрай Аралско море. При преминаването през платото Устюрт са застигнати от нови бури и снеговалежи, след което достигат до земите на огузите, живеещи покрай река Яик. На 11 май 922 експедицията достига до Волжка България и започват преговори. Ибн Фадлан живо описва живеещите там народи българи, башкири, чуваши, огузи, печенеги, хорезъмци, тяхната материална култура, социалния им строй, начина на живот, бита, традициите, обичаите и обредите им. Дава любопитни сведения за реките, горите и растителността, през които минава. На 11 май 923 ибн Фадлан се завръща в Багдад.

След завръщането си Ибн Фадлан съставя своя пътепис Рисала („Записки“) – един от важните източници по средновековна история на народите от Поволжието, Заволжието и Средна Азия. За първи път те са изследвани и направени достъпни за науката през XIX век от Янус Расмусен и Християн Френ. Самият ръкопис не е оцелял, но препис на части от него е открит в Машхад през 1923 година в сборник от арабски географски трактати – т.нар. Машхадски ръкопис.

Популярна култураРедактиране

Ибн Фадлан е основен персонаж в романа на Майкъл Крайтън „Eaters of the Dead“, киноадаптацията му „Тринадесетият воин“ и сирийския сериал „Saqf al-Alam“.

Допълнително четивоРедактиране

ИзточнициРедактиране


Спирки от пътуването на ибн Фадлан през 921 г.