Ибрахим паша джамия
Магбул Ибрахим паша джамия е мюсюлмански храм в Разград, включен в каталога на ЮНЕСКО, като 3-тата по големина джамия на Балканите (като изключим европейската част на Турция).
Ибрахим паша джамия | |
Местоположение в Разград | |
Вид на храма | джамия |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Разград |
Религия | ислям |
Мюфтийство | Разградско |
Архитектурен стил | османски |
Изграждане | 1616 г. |
Статут | Недействаща |
Състояние | Паметник на културата |
Ибрахим паша джамия в Общомедия |
История
редактиранеСтроежът на молитвения храм е започнат между 1523 и 1536 г. върху основите на по-ранна джамия от български майстори по поръчение на великия везир Макбул Ибрахим паша Паргалъ. След неговата смърт през 1536 г., строителството е преустановено и джамията е довършена едва през 1616 г. от Махмуд паша.[1] Според някои изследователи повторното основаване на селище през 1533 г. е пряко свързано с политическата и благотворителната дейност на Ибрахим паша, който целенасочено разменя свои мюлкове, намиращи се в други части на империята, за поземлени владения в Делиормана. Според Махиел Кийл "през XVI в., когато местните хора не са се интересували особено от научно-доказания произход на топонимите, името Нов Хръзград трябва да е било дадено на основаното от великия везир Ибрахим паша селище именно с оглед намиращите се наблизо развалини на т. нар. "Град на Хръз" (т.е. Абритус - моя бел.). Това означава, че турският град Хезарград няма пряк български предшественик, който да е бил разрушен от турците през 1388 г., а и днес в градския център не могат да бъдат открити останки на старобългарски църкви." [2] Пак според Махиел Кийл "старите османски хронисти говорят за 'Море от дървета'. Такъв е районът, в който през последното десетилетие на XIV и първото десетилетие на XV в. се заселват големи групи турски сектанти от Анадола. Те или бягат, или са депортирани. Именно в тези земи религиозният революционер Шейх Беддредин намира повечето от своите последователи и дори до наши дни една голяма част от турскоговорещото население на Делиормана е наричано "къзълбаши" или "алевии" - последователи на еретично учение в турския ислям, което е презирано и преследвано през всички исторически периоди."[3] Градът, който се оформя около комплекса на джамията на Ибрахим паша, скоро се превръща в център на кааза и в рамките на няколко десетилетия израства като сунитски градски център сред изцяло доминирания от хетеродоксния ислям Делиорман.[4][5] През периода 1617–1831 г. към джамията функционира османска обществена (вакъфска) библиотека, в която се организира и дерсие (учебни курсове).[6]
След Освобождението през ноември 1887 г. четирима народни представители–мюсюлмани от Разградско, отправят молба до Министерския съвет десятъкът, събиран преди от шест села и от града Разград, който е бил посветен на джамията „Макбул Ибрахим паша“, да се компенсира с отпускане на ежегодна помощ на тази джамия и да се върнат имотите ѝ. Министерският съвет разпорежда на джамията да бъдат върнати неоспорваните от никого имоти, а за оспорваните заинтересованите страни да се обърнат към съдилищата.[7] В крайна сметка джамията е обявена за народна старина през 1927 г., а понастоящем притежава статут на културна ценност с категория „национално значение“. Представлява публична държавна собственост, като от 1986 г. до 2001 г. в нея се провеждат археологически разкопки. С проекта за модернизация на градския център през 70-те години на ХХ в. е съборен кирпиченият ѝ портик, както и прилежащият към религиозния комплекс хамам.[8]
През 2015 г. в джамиите на Разград и Силистра са извършени ремонтни дейности, без да са осигурени необходимите разрешения за намеси по културните ценности и в условия на неспазването на принципите на професионалната консервация и реставрация.[9]
На 6 октомври 2016 г. Районното мюфтийство в Разград организира чествания, с които отбелязва 400-годишнината от построяването на джамията.[10]
През декември 2019 г. местната и централната власт обединяват усилията си за съхраняване на джамията чрез осигуряване на финансиране за ремонтни дейности, цялостна реставрация и консервация на сградата.[11]
През октомври 2023 г. приключва окончателно съдебното дело, в което Мюсюлманското изповедание в Република България поиска да му бъде възстановена собствеността върху голямата джамията „Ибрахим паша“ в центъра на града.[12]
Архитектура
редактиранеХрамът е централнокуполен като долната му част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. Хоризонталните сили от купола се поемат от четири контрафорсни ъглови кули и от пиластрите по цилиндричния тамбур. На фасадата има четири реда островърхи прозорци. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото. Във вътрешността има богати оригинални стенописи.[13]
Джамията е обявена за паметник на културата с категория от национално значение, но е затворена за посетители и вярващи, след като в продължение на близо половин век не е ремонтирана и реставрирана.[14] През есента на 2020 г. е задействан инвестиционен проект за консервация, реставрация и адаптация на джамията, финансиран от републиканския бюджет.[15]
Легенда за майстор Манол
редактиранеЛегендата разказва, че Ибрахим паша решил да погуби майсторите, за да не построят на друго място такава хубава джамия. Българските майстори разбрали за намеренията на пашата и започнали да правят дървени криле, с които да избягат. Когато крилата им били готови майсторите ги наденали и литнали към Балкана. За нещастие брадвите им били привързани към крилете и прерязали вървите поради което майсторите паднали и загинали.
-
Паметна плоча в чест на строителите
-
Джамия Ибрахим паша, екстериор
-
Майстор Манол пред Ибрахим паша, съвременен ансамбъл в центъра на Разград
-
Минарето на джамията
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Община Разград. Туристически обекти – Община Разград
- ↑ Кийл, Махиел. България под османска власт - Събрани съчинения. София, Издателска къща "Тендрил", 2017. ISBN 978-954-92809-7-5. с. 171.
- ↑ Кийл, Махиел. България под османска власт. Събрани съчинения. София, Издателска къща "Тендрил", 2017. ISBN 978-954-92809-7-5. с. 138.
- ↑ Миков, Л. Джамията на Ибрахим паша и „Ибрахим паша“ джамия в Разград. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015, 35–67
- ↑ Бойков Г., Кипровска М., Вакъфските села и сгради в България през ос манския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 2020, ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 67
- ↑ Събев Орл., За съдбата на османските вакъфски библиотеки в България след Освобождението / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 286
- ↑ Янчев В., Станев В., Вакъфският въпрос в съединена България (1885–1913) / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 240
- ↑ Страхилов И., Каракушева С., Османското наследство отвъд утвърдения дискурс / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 2020, ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 429
- ↑ Българска национална телевизия. Джамията „Макбул Ибрахим Паша“ в Разград – един застрашен паметник на културата. 4 ноември 2015 г. Посетен на 12 април 2022 г.
- ↑ Българско национално радио. Честват 400 години от построяването на джамията „Ибрахим паша“. 6 октомври 2016 г. Посетен на 12 април 2022 г.
- ↑ Областна администрация – Разград. Министерски съвет взе решение за обявяване на обществена поръчка за реконструкция на джамията „Макбул Ибрахим паша“. Посетен на 12 април 2022 г. // Архивиран от оригинала на 2022-01-23. Посетен на 2022-04-12.
- ↑ Мюсюлманското изповедание получи окончателно „не“ за джамията и земята под нея / Вестник Екип 7 / 21 октомври 2023. Посетен на 22 октомври 2023
- ↑ Енциклопедия „България“, том 3; БАН, 1982
- ↑ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ РАЗГРАД
- ↑ Обновяват джамията „Ибрахим паша“ @ bnr.bg