Ибрахим паша джамия

Магбул Ибрахим паша джамия е мюсюлмански храм в Разград, включен в каталога на ЮНЕСКО, като 3-тата по големина джамия на Балканите.

Ибрахим паша джамия
Джамията "Ибрахим Паша".jpg
Местоположение в Разград
Вид на храма джамия
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Разград
Религия ислям
Мюфтийство Разградско
Архитектурен стил османски
Изграждане 1616 г.
Статут Недействаща
Състояние Паметник на културата
Ибрахим паша джамия в Общомедия

ИсторияРедактиране

Строежът на молитвения храм е започнат между 1523 и 1536 г. върху основите на по-ранна джамия от български майстори по поръчение на великия везир Макбул Ибрахим паша Паргалъ. След неговата смърт през 1536 г., строителството е преустановено и джамията е довършена едва през 1616 г. от Махмуд паша.[1] Според някои изследователи повторното основаване на града през 1533 г. е пряко свързано с политическата и благотворителната дейност на Ибрахим паша, който целенасочено разменя свои мюлкове, намиращи се в други части на империята, за поземлени владения в Делиормана. Градът, който се оформя около комплекса на джамията на Ибрахим паша скоро се превръща в център на кааза и в рамките на няколко десетилетия израства като сунитски градски център сред изцяло доминирания от хетеродоксния ислям Делиорман.[2][3] През периода 1617–1831 г. към джамията функционира османска обществена (вакъфска) библиотека, в която се организира и дерсие (учебни курсове).[4]

След Освобождението през ноември 1887 г. четирима народни представители–мюсюлмани от Разградско, отправят молба до Министерския съвет десятъкът, събиран преди от шест села и от града Разград, който е бил посветен на джамията „Макбул Ибрахим паша“, да се компенсира с отпускане на ежегодна помощ на тази джамия и да се върнат имотите ѝ. Министерският съвет разпорежда на джамията да бъдат върнати неоспорваните от никого имоти, а за оспорваните заинтересованите страни да се обърнат към съдилищата.[5] В крайна сметка джамията е обявена за народна старина през 1927 г., а понастоящем притежава статут на културна ценност с категория „национално значение“. Представлява публична държавна собственост, като от 1986 г. до 2001 г. в нея се провеждат археологически разкопки. С проекта за модернизация на градския център през 70-те години на ХХ в. е съборен кирпиченият ѝ портик, както и прилежащият към религиозния комплекс хамам.[6]

През 2015 г. в джамиите на Разград и Силистра са извършени ремонтни дейности, без да са осигурени необходимите разрешения за намеси по културните ценности и в условия на неспазването на принципите на професионалната консервация и реставрация.[7]

На 6 октомври 2016 г. Районното мюфтийство в Разград организира чествания, с които отбелязва 400-годишнината от построяването на джамията.[8]

През декември 2019 г. местната и централната власт обединяват усилията си за съхраняване на джамията чрез осигуряване на финансиране за ремонтни дейности, цялостна реставрация и консервация на сградата.[9]

АрхитектураРедактиране

Храмът е централнокуполен като долната му част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. Хоризонталните сили от купола се поемат от четири контрафорсни ъглови кули и от пиластрите по цилиндричния тамбур. На фасадата има четири реда островърхи прозорци. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото. Във вътрешността има богати оригинални стенописи.[10]

Джамията е обявена за паметник на културата с категория от национално значение, но е затворена за посетители и вярващи, след като в продължение на близо половин век не е ремонтирана и реставрирана.[11] През есента на 2020 г. е задействан инвестиционен проект за консервация, реставрация и адаптация на джамията, финансиран от републиканския бюджет.[12]

Легенда за майстор МанолРедактиране

Легендата разказва, че Ибрахим паша решил да погуби майсторите, за да не построят на друго място такава хубава джамия. Българските майстори разбрали за намеренията на пашата и започнали да правят дървени криле, с които да избягат. Когато крилата им били готови майсторите ги наденали и литнали към Балкана. За нещастие брадвите им били привързани към крилете и прерязали вървите поради което майсторите паднали и загинали.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Община Разград. Туристически обекти – Община Разград. //
  2. Миков, Л. Джамията на Ибрахим паша и „Ибрахим паша“ джамия в Разград. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015, 35–67
  3. Бойков Г., Кипровска М., Вакъфските села и сгради в България през ос манския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 2020, ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 67
  4. Събев Орл., За съдбата на османските вакъфски библиотеки в България след Освобождението / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 286
  5. Янчев В., Станев В., Вакъфският въпрос в съединена България (1885–1913) / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 240
  6. Страхилов И., Каракушева С., Османското наследство отвъд утвърдения дискурс / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 2020, ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 429
  7. Българска национална телевизия. Джамията „Макбул Ибрахим Паша“ в Разград – един застрашен паметник на културата. 4 ноември 2015 г. Посетен на 12 април 2022 г.
  8. Българско национално радио. Честват 400 години от построяването на джамията „Ибрахим паша“. 6 октомври 2016 г. Посетен на 12 април 2022 г.
  9. Областна администрация – Разград. Министерски съвет взе решение за обявяване на обществена поръчка за реконструкция на джамията „Макбул Ибрахим паша“. Посетен на 12 април 2022 г.
  10. Енциклопедия „България“, том 3; БАН, 1982
  11. ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ РАЗГРАД
  12. Обновяват джамията „Ибрахим паша“ @ bnr.bg