Магбул Ибрахим паша джамия е мюсюлмански храм в Разград, включен в каталога на ЮНЕСКО, като 3-тата по големина джамия на Балканите (като изключим европейската част на Турция).

Ибрахим паша джамия
Карта Местоположение в Разград
Вид на храмаджамия
Страна България
Населено мястоРазград
Религияислям
МюфтийствоРазградско
Архитектурен стилосмански
Изграждане1616 г.
СтатутНедействаща
СъстояниеПаметник на културата
Ибрахим паша джамия в Общомедия

Строежът на молитвения храм е започнат между 1523 и 1536 г. върху основите на по-ранна джамия от български майстори по поръчение на великия везир Макбул Ибрахим паша Паргалъ. След неговата смърт през 1536 г., строителството е преустановено и джамията е довършена едва през 1616 г. от Махмуд паша.[1] Според някои изследователи повторното основаване на селище през 1533 г. е пряко свързано с политическата и благотворителната дейност на Ибрахим паша, който целенасочено разменя свои мюлкове, намиращи се в други части на империята, за поземлени владения в Делиормана. Според Махиел Кийл "през XVI в., когато местните хора не са се интересували особено от научно-доказания произход на топонимите, името Нов Хръзград трябва да е било дадено на основаното от великия везир Ибрахим паша селище именно с оглед намиращите се наблизо развалини на т. нар. "Град на Хръз" (т.е. Абритус - моя бел.). Това означава, че турският град Хезарград няма пряк български предшественик, който да е бил разрушен от турците през 1388 г., а и днес в градския център не могат да бъдат открити останки на старобългарски църкви." [2] Пак според Махиел Кийл "старите османски хронисти говорят за 'Море от дървета'. Такъв е районът, в който през последното десетилетие на XIV и първото десетилетие на XV в. се заселват големи групи турски сектанти от Анадола. Те или бягат, или са депортирани. Именно в тези земи религиозният революционер Шейх Беддредин намира повечето от своите последователи и дори до наши дни една голяма част от турскоговорещото население на Делиормана е наричано "къзълбаши" или "алевии" - последователи на еретично учение в турския ислям, което е презирано и преследвано през всички исторически периоди."[3] Градът, който се оформя около комплекса на джамията на Ибрахим паша, скоро се превръща в център на кааза и в рамките на няколко десетилетия израства като сунитски градски център сред изцяло доминирания от хетеродоксния ислям Делиорман.[4][5] През периода 1617–1831 г. към джамията функционира османска обществена (вакъфска) библиотека, в която се организира и дерсие (учебни курсове).[6]

След Освобождението през ноември 1887 г. четирима народни представители–мюсюлмани от Разградско, отправят молба до Министерския съвет десятъкът, събиран преди от шест села и от града Разград, който е бил посветен на джамията „Макбул Ибрахим паша“, да се компенсира с отпускане на ежегодна помощ на тази джамия и да се върнат имотите ѝ. Министерският съвет разпорежда на джамията да бъдат върнати неоспорваните от никого имоти, а за оспорваните заинтересованите страни да се обърнат към съдилищата.[7] В крайна сметка джамията е обявена за народна старина през 1927 г., а понастоящем притежава статут на културна ценност с категория „национално значение“. Представлява публична държавна собственост, като от 1986 г. до 2001 г. в нея се провеждат археологически разкопки. С проекта за модернизация на градския център през 70-те години на ХХ в. е съборен кирпиченият ѝ портик, както и прилежащият към религиозния комплекс хамам.[8]

През 2015 г. в джамиите на Разград и Силистра са извършени ремонтни дейности, без да са осигурени необходимите разрешения за намеси по културните ценности и в условия на неспазването на принципите на професионалната консервация и реставрация.[9]

На 6 октомври 2016 г. Районното мюфтийство в Разград организира чествания, с които отбелязва 400-годишнината от построяването на джамията.[10]

През декември 2019 г. местната и централната власт обединяват усилията си за съхраняване на джамията чрез осигуряване на финансиране за ремонтни дейности, цялостна реставрация и консервация на сградата.[11]

През октомври 2023 г. приключва окончателно съдебното дело, в което Мюсюлманското изповедание в Република България поиска да му бъде възстановена собствеността върху голямата джамията „Ибрахим паша“ в центъра на града.[12]

Архитектура

редактиране

Храмът е централнокуполен като долната му част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. Хоризонталните сили от купола се поемат от четири контрафорсни ъглови кули и от пиластрите по цилиндричния тамбур. На фасадата има четири реда островърхи прозорци. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото. Във вътрешността има богати оригинални стенописи.[13]

Джамията е обявена за паметник на културата с категория от национално значение, но е затворена за посетители и вярващи, след като в продължение на близо половин век не е ремонтирана и реставрирана.[14] През есента на 2020 г. е задействан инвестиционен проект за консервация, реставрация и адаптация на джамията, финансиран от републиканския бюджет.[15]

Легенда за майстор Манол

редактиране

Легендата разказва, че Ибрахим паша решил да погуби майсторите, за да не построят на друго място такава хубава джамия. Българските майстори разбрали за намеренията на пашата и започнали да правят дървени криле, с които да избягат. Когато крилата им били готови майсторите ги наденали и литнали към Балкана. За нещастие брадвите им били привързани към крилете и прерязали вървите поради което майсторите паднали и загинали.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Община Разград. Туристически обекти – Община Разград
  2. Кийл, Махиел. България под османска власт - Събрани съчинения. София, Издателска къща "Тендрил", 2017. ISBN 978-954-92809-7-5. с. 171.
  3. Кийл, Махиел. България под османска власт. Събрани съчинения. София, Издателска къща "Тендрил", 2017. ISBN 978-954-92809-7-5. с. 138.
  4. Миков, Л. Джамията на Ибрахим паша и „Ибрахим паша“ джамия в Разград. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015, 35–67
  5. Бойков Г., Кипровска М., Вакъфските села и сгради в България през ос манския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 2020, ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 67
  6. Събев Орл., За съдбата на османските вакъфски библиотеки в България след Освобождението / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 286
  7. Янчев В., Станев В., Вакъфският въпрос в съединена България (1885–1913) / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 240
  8. Страхилов И., Каракушева С., Османското наследство отвъд утвърдения дискурс / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 2020, ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 429
  9. Българска национална телевизия. Джамията „Макбул Ибрахим Паша“ в Разград – един застрашен паметник на културата. 4 ноември 2015 г. Посетен на 12 април 2022 г.
  10. Българско национално радио. Честват 400 години от построяването на джамията „Ибрахим паша“. 6 октомври 2016 г. Посетен на 12 април 2022 г.
  11. Областна администрация – Разград. Министерски съвет взе решение за обявяване на обществена поръчка за реконструкция на джамията „Макбул Ибрахим паша“. Посетен на 12 април 2022 г. // Архивиран от оригинала на 2022-01-23. Посетен на 2022-04-12.
  12. Мюсюлманското изповедание получи окончателно „не“ за джамията и земята под нея / Вестник Екип 7 / 21 октомври 2023. Посетен на 22 октомври 2023
  13. Енциклопедия „България“, том 3; БАН, 1982
  14. ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ РАЗГРАД
  15. Обновяват джамията „Ибрахим паша“ @ bnr.bg