Ибро Лолов

български народен музикант

Ибро Лолов е български акордеонист, изпълнител на народна музика.

Ибро Лолов
български народен музикант
Ибро Лолов през 2008 г.
Ибро Лолов през 2008 г.

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Флаг на България България

БиографияРедактиране

Роден е в циганско семейство и от малък е закърмен с народна и градска музика. Започва да свири на акордеон от 11-годишна възраст, първите му изяви са по софийски кръчми и кафенета. Израснал е в музикално семейство – баща му Лоло Найденов е свирил на кларинет в Кореняшката група.

Любовта му към българската народна музика и срещата с музикалния редактор в БНР – Георги Бояджиев определят пътя му на професионален музикант. През 1953 година прави първите си записи с народен оркестър в Радио София. Паралелно със звукозаписната дейност Ибро Лолов развива активна концертна дейност, пътува из цялата страна, има концертни турнета в чужбина (Балканите и Западна Европа). Работил е с популярните народни певци Атанаска Тодорова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Костадин Гугов, с именитите свирачи Петко Радев, Младен Малаков, Диди Кушлева. През дълголетния си творчески път Ибро Лолов е печелил различни награди и конкурси (особено цени лауреатското си звание от Световния музикален фестивал „Сърцето на акордеона“, Франция, 1983 г.). Освен българска народна музика, Ибро Лолов изпълнява балканска (сръбска, гръцка, румънска) и циганска музика (негови са някои от най-популярните цигански песни в България, записани с Николай Гърдев – „Лено Магдалено“, „А бре, чичо“, „Кошничарка“, както и хитовите инструментални танци – Софийски, Булчински, Момински).

Самият Ибро Лолов определя изпълнителския си стил като „шопски стил“, „темпераментна музика“, „стакатно свирене“. Особено цени равновесието в изграждането на музикалната форма, за която казва: „коляно от коляно, така според него, се ражда хорото“[1].

Умира внезапно на 13 септември 2015 година в София. [2] [3]

ПроизведенияРедактиране

Първото му записано хоро е Филиповското, а през следващите десетилетия записва и други хора̀, превърнали се в „хитове“ на българската народна музика: Шопско, Кюстендилско, Пазарджишко, Радомирско, Добруджанско, Македонско, Сатовчанско и др.

ИзточнициРедактиране