Ивайло Иванов (поет)

български поет
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ивайло Иванов.

Ивайло Иванов е български поет.

Ивайло Иванов
български поет
Роден
Починал
30 май 2016 г. (43 г.)
Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Работилпоет, редактор
Литература
Жанровестихотворение, рецензия, антрефиле

Биография редактиране

Роден е на 4 септември 1972 г. в Троян. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като редактор във в. „Литературен форум“ (1997-1998) и като вътрешен рецензент в издателство „ПАН ВТ“. Публикува поезия, сатира и литературна критика в периодичния печат.[1][2][3]

Член е на Сдружението на българските писатели.

Умира на 30 май 2016 г.[4][5]

Библиография редактиране

  • Хензел и Гретел (поема, 1995)
  • Искри от воденичните ми камъни (сатира, 1997)
  • Очи на дете (ранни стихове, 2005)
  • Филологически поеми (2006)
  • Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.[6]
  • Песен за Бащите на Прехода. София: Ерго, 2010[7]
  • Брачни песни. София: Нов Златорог и Литературен форум, 2013[8]
  • Нов сън за щастие. София: Ерго, 2015, 120 с. ISBN 978-954-8689-75-5[9]

Бележки редактиране

  1. Биография на Ивайло Иванов на сайта Public Republic.
  2. Биография на Ивайло Иванов на сайта Литературен свят.
  3. Биография на Ивайло Иванов на сайта на издателство „Ерго“.
  4. „Почина поетът Ивайло Иванов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 30 май 2016.
  5. „Напусна ни поетът Ивайло Иванов“, pravoslavie.bg, 31 май 2016.
  6. Димана Иванова, „Пастирът на мухи“ на Ивайло Иванов – отвъд поезията на постмодернизма“, рец. в електронно списание LiterNet, 29 април 2010, № 4 (125).
  7. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  8. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 31 (2737), 27 септември 2013 г.
  9. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 21 (2858), 10 юни 2016 г.

Външни препратки редактиране

Интервюта