Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ивайло Иванов.

Ивайло Иванов е български поет.

Ивайло Иванов
Роден 4 септември 1972 г.
Починал 30 май 2016 г. (43 г.)
Професия поет, редактор
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, рецензия, антрефиле

БиографияРедактиране

Ивайло Иванов е роден на 4 септември 1972 г. в Троян. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като редактор във в. „Литературен форум“ (1997-1998) и като вътрешен рецензент в издателство „ПАН ВТ“. Публикува поезия, сатира и литературна критика в периодичния печат.[1] [2] [3]

Член е на Сдружението на българските писатели.

БиблиографияРедактиране

  • Хензел и Гретел (поема, 1995)
  • Искри от воденичните ми камъни (сатира, 1997)
  • Очи на дете (ранни стихове, 2005)
  • Филологически поеми (2006)
  • Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.[4]
  • Песен за Бащите на Прехода. София: Ерго, 2010[5]
  • Брачни песни. София: Нов Златорог и Литературен форум, 2013[6]
  • Нов сън за щастие. София: Ерго, 2015, 120 с. ISBN 978-954-8689-75-5[7]

БележкиРедактиране

  1. Биография на Ивайло Иванов на сайта Public Republic.
  2. Биография на Ивайло Иванов на сайта Литературен свят.
  3. Биография на Ивайло Иванов на сайта на издателство „Ерго“.
  4. Димана Иванова, „Пастирът на мухи“ на Ивайло Иванов – отвъд поезията на постмодернизма“, рец. в електронно списание LiterNet, 29.04.2010, № 4 (125).
  5. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  6. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 31 (2737), 27 септември 2013 г.
  7. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 21 (2858), 10 юни 2016 г.

Външни препраткиРедактиране