Отваря главното меню

Иваняне

българско село

Иваняне е село в Западна България. Намира се в Район Банкя, Столична община, област София, на около 12 km от столицата гр. София.

Иваняне
Село Иваняне, поглед от магистрала Люлин
Село Иваняне,
поглед от магистрала Люлин
Общи данни
Население 826 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,594 km²
Надм. височина 665 m
Пощ. код 1393
Тел. код 02997
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 32216
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Иваняне
Мария Павлова
(независим)

ГеографияРедактиране

Площта на селото по данни на НСИ е 13.594 km2.

Намира се на 12 км от София-град, на 5 км от Банкя и на 20 км от Перник.

ИсторияРедактиране

При археологически разкопки край с. Иваняне са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от IV-V век от новата ера. Известни са и две късноантични църкви - еднокорабна сграда от IV век в местността „Църквище“ и еднокорабна сграда с множество пристройки от края на IV - началото на V век в местността „Побиен камик“, под днешния параклис „Свети Георги“.[1]

Според местната легенда преди години имало 3 братя-овчари, които притежавали голям чифлик. Те се казвали Иван, Яне и Филип. Иван и Яне се скарали с брат си Филип и така разделили чифлика. Филип със своята част от стадото овце основал селището, наречено Филиповци. Иван и Яне основали Иваняне.

РелигииРедактиране

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена през 1915 г. Мястото е подарено през 1903 г. от Григор Братоев и Минчо Кръстев. Легендата разказва, че в близост до църквата е имало орлово гнездо. На Гергьовден се е правел курбан и след като попа заколя агнето се носи месо на орела. Днес курбан се прави на храмовия празник на 11 май – деня на братя Кирил и Методий. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2]

От 2000 г. са възобновени богослуженията в храма, но редовен църковен живот започва от 2004 г., когато е назначен свещеник. Първото тайнство, което се извършва след освещаването на храма е кръщение.

Редовни събитияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 133.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.

Външни препраткиРедактиране