Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Аксаков.

Иван Аксаков
руски публицист
Иван Аксаков 
Роден: 26 септември 1823 (стар стил)[1][2]
Надеждино, Русия
Починал: 27 януари 1886 (стар стил)[2] (62 г.)

Иван Сергеевич Аксаков е руски публицист, обществен деец, славянофил.[3]

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 8 октомври 1823 г. в с. Надеждино, Оренбургска губерния в семейството на писателя Сергей Аксаков. Младежките му години преминават в Москва и Санкт Петербург.

Завършва училище по право и започва работа в Московския департамент на председателя на Сената. Служи в Калужката и Астраханската криминална съдебна палата. Чиновник за особени поръчения в Министерството на вътрешните работи (1848). Излиза в оставка и се заема с литературна дейност от 1851 г.

СлавянофилствоРедактиране

Принадлежи към славянофилския обществен кръг. Редактор на „Московский сборник“. Попада под полицейски надзор за прояви на свободомислие. Редактор на в. „Руская беседя“, в. „Парус“, в. „Москва“ и в. „День“. Председател на Московския славянски комитет от 1857 г. и водещ идеолог на славянофилството.

Ярък застъпник на българската национална кауза по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Със средства на Московския славянски комитет е закупена немалка част от оръжието, униформите и снаряжението на Българското опълчение. [4] Яростен критик на решенията на Берлинския конгрес, за което е изселен от Москва (1878). В навечерието на свикването на Учредителното събрание е издигната кандидатурата му за български княз.[5]

АнтисемитизъмРедактиране

В славянофилския вестник „Русь“, И. Аксаков нарича погромите срещу евреите в Русия от 1882 г. „проява на справедливия народен гняв против икономическия гнет на евреите над руското население“.[6] По-рано, през 1864 г. Аксаков пише, че примирие между евреите и християните е невъзможно, защото „единственият елемент на еврейската националност е отричането на християнството, заради което решението на еврейския въпрос е възможно само при условие, че евреите се откажат от своите религиозни вярвания и признаят Христос за истинския Месия“. В 1867 г. във в. „Москва“ Аксаков прехвърля темата от религиозна на икономическа основа и казва, че „не трябва да се говори за еманципация на евреите, а за еманципация на руснаците от еврейското иго“. Когато биват приети Майските закони, Аксаков, според които на евреите е забранено да живеят в селата, с цел „да се опазят селяните от експлоатацията от страна на евреите“, Аксаков, който се е ползвал по онова време с изключително голямо влияние, одобрява тази жестока правителствена мярка.[7] „Няма съмнение“, пише Аксаков, „че ако евреите... изчезнат от нашия Юг и Запад..., там ще се прояви един нов, икономически здрав живот“.[8] В цитираните от него статии, публикувани в "Съчинения", т. 3, има десетки примери на антисемитизъм.

Литературни произведенияРедактиране

Публицистичните му произведения са издадени в три тома. [9] Почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество (БАН) от 1884 г.[10]

Допълнителни подробностиРедактиране

На него са наименувани град Аксаково (област Варна), централна улица в София и Варна и Гимназия „Иван Аксаков“ (Пазарджик).

ИзточнициРедактиране

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 29 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. Аксаков, Иван Сергеевич. // Кратка българска енциклопедия. Т. I (А-ГЕРА). издателство на БАН, 1963. с. стр. 44.
  4. Генов. Ц., Освободителната война 1877 – 1878 г., Издателство „Наука и изкуство“, С., 1978, с. 41 – 42
  5. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 41 – 42.
  6. Електронна еврейска енциклопедия статията „Русия. Руските евреи в края на XIX - началото на ХХ век. (1881 - 1917)“
  7. Еврейска енциклопедия на Брокхауз и Ефрон статията "И. С. Аксаков"
  8. СОЧИНЕНИЯ И. С. АКСАКОВА. Т. 3. ПОЛЬСКИЙ ВОПРОС И ЗАПАДНО-РУССКОЕ ДЕЛО. ЕВРЕЙСКИЙ ВОПРОС с. 501
  9. to-name.ru
  10. Дринов, Марин. Спомен за Ивана Сергеевича Аксакова (27 Януарий 1886 година). // Трудове на М.С. Дринова. Т. III. Българска академия на науките, 1915. с. 501 – 504. Посетен на 13 януари 2013.