Иван Андрейчин

български литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач

Иван Стоянов Андрейчин е български литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач.[1]

Иван Андрейчин
български литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач
Ivan Andreychin, 1934.jpg
Портретна снимка на Иван Андрейчин от 1934 г.
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Професия учител, преводач, редактор
Литература
Псевдоним Оцеола
Жанрове стихотворение, есе, драма

БиографияРедактиране

Роден е в Габрово на 1 май 1872 г. Получава гимназиално образование в Габрово, след което учителства във Враца. Следва литература във Франция. Работи като прогимназиален и гимназиален учител по френски език и българска литература в София (1898–1927). До 1912 г. ежегодно посещава Франция, където слуша лекции по литература. През 1913 г. става председател на новоучредения Съюз на българските писатели. През 1915–1919 г. живее в Швейцария. Участва в Първото международно сдружение на прогресивните писатели „Кларте“, основано от Анри Барбюс през 1919 г. След завръщането си в България, до 1927 г. е учител.

Като ученик през 1888 г. печата свои преводи на руски поети в сп. „Библиотека „Св. Климент“ и „Искра“. Сътрудничи редовно на сп. „Мисъл“ и участва в редактирането му. Издава символистичните списания „Из нов път“ (1907–1910) и „Бисери“ (1911–1914); главен редактор е на първата годишнина (1908–1909) на сп. „Барабан“; редактира в. „Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика“ (1921). Печата и в списанията „Ден“, „Илюстрация Светлина“, „Дело“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Начало“, „Художествена култура“, „Литературна беседа“, в. „Нов живот“, „Свободно слово“ и др.

Иван Андрейчин е поет, разказвач, литературен критик и теоретик, театрал, преводач, съставител на популярни сборници с преводна поезия, проза и драматургия. Започва литературната си дейност с реалистични, социално ангажирани стихове и разкази. В края на ХIХ и началото на ХХ в. еволюира към символизма. „Из нов път“ е първото типично символистично българско списание. В него Андрейчин помества едни от първите манифести на българския символизъм: „Из нов път. Литературен манифест“, „Декадентство и символизъм“, „Анекдот и символ“.

Съставя сборници и антологии, добили широка известност в България: „Из чуждата книжнина. Литературен сборник от преведени разкази, драми, поеми, стихотворения и изречения“ (1898); „Вечеринки и утра“ (т. 1–4, 1903–11; т. 1–2, 1930–31); „Цветя от всички полета. Малки шедьоври из всемирната литература“ (1910); „Любов и страдание. Най-хубавите любовни поеми от всички времена и народи“ (1926); „Любовта пряко времената. Най-хубавите любовни поеми от всички времена и народи“ (1926); „Театър за малките. Сборник от пиеси, монолози, диалози, хумор и сатира…“ (1931).

Превежда „Капитанска дъщеря“ от А. С. Пушкин, „Тарас Булба“ от Н. В. Гогол, „Пелеас и Мелизанда“ и „Княгиня Малена“ от М. Метерлинк, „Веселият човек“ от О. Марден, „Скитникът под звездите“ от Дж. Лондон, „Приказки“ от Х. Кр. Андерсен, „Давид Коперфилд“ от Ч. Дикенс, романи от М. Рид и др.

Умира на 15 февруари 1934 г. в София. [1]

СъчиненияРедактиране

  • Мамо, защо се бият хората, 1895.
  • Навеяни мисли : Стихотворни мотиви. 1895 (1896).
  • Първата крачка. 1896.
  • Любов и мъка : Случайни стихове. 1898
  • Първата стъпкал 1898.
  • Драматически етюди. 1902.
  • Песни : Нови стихове. 1902.
  • Книгата и животът : Лит.-общ. бележки. 1903.
  • В мълчанието на нощта : Мозайки. 1905.
  • Христо Ботйов : Литературна мозайка. 1906 (1909).
  • Книга за любовта и за жената. 1910.
  • Книга за театъра: Истор., теорет. и крит. бележки. 1910.
  • Книга за любимата : Поеми в проза и стихове. 1914 (1919).
  • Целувка. 1919.
  • Из най-хубавите любовни писма. 1919.
  • Градина на милувките : Мавритански касиди. 1919 ([1919-1920])
  • Слепец и Чудото на кръвта. разкази. 1923
  • Песни за нея. Представен, [предг.] от Николай Ликовски. 1996.

БележкиРедактиране

  1. а б Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 22. (на български)

Външни препраткиРедактиране