Иван Апостолов (революционер)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Апостолов.

Иван Апостолов, наричан Копаран чауш, Даскала и Македонецът, Куманичлията,[1] е български хайдутин и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, по-късно войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Иван Апостолов
български революционер
Сборни чети, февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево. Апостолов е на втория ред, седми (последен) от ляво надясно
Сборни чети, февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево. Апостолов е на втория ред, седми (последен) от ляво надясно

Роден
Починал
1926 г. (79 г.)
Етнос българи

БиографияРедактиране

Роден е през 1847 година в неврокопското село Куманич, днес Дасото, Гърция или в Белица.[2] Дълги години е хайдутски войвода в родния си край. Участва в Руско-турската война 1877 – 1878. През 1879 година е в четата на Орчо войвода и участва във въстанието в Креснеско. По време на сражение е заловен, осъден и изпратен на заточение на остров Родос. В 1897 година е амнистиран, след което е учител в родното си село и участва в акцията на Върховния комитет през 1897,[3] като десетар на Кръстьо Захариев.

Влиза във ВМОРО. От 1902 година е войвода на чета в Неврокопско. Присъства на срещата на Гоце Делчев с дейците от Серския революционен окръг в началото на февруари 1903 година. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим, заедно с Яне Сандански, Михаил Чаков, Стоян Мълчанков и Никола Груйчин. Неврокопско на 13 и 14 септември 1903 година. На 16 септември същата година четата на Иван Апостолов участва и в успешното за въстаниците сражение в местността Харамибунар (Хайдушки кладенец).[4][5][6] През 1905 година влиза в Македония с четите на Андон Кьосето, Петър Милев и Кочо Молеров, но се връщат обратно заради многото натрупал сняг.[7] Умира през 1926 година в Долна баня.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.44, 55
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 73-74. (на македонска литературна норма)
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, с. 343
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 10.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 28.
  7. Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.481.