Иван Белинов
Иван Иванов Белинов е български офицер, адвокат и политик от Демократическата партия, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията през 1901 – 1902 година.
| Иван Белинов | |
| български офицер, адвокат и политик | |
 | |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
|---|---|
| Образование | Робърт колеж Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 11 октомври 1859 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Народен представител в: X ОНС XI ОНС |
Биография
редактиранеИван Белинов е роден на 11 октомври (29 септември стар стил) 1859 година в Котел. Учи в Робърт колеж в Цариград през 1876 година, а през 1879 година завършва с първия випуск новосъздаденото Военно училище в София. На 10 май 1879 г. е произведен в чин прапоршчик, на 1 ноември е с. г. е преименуван в подпоручик, а от 30 август 1882 г. е поручик. Служи в Плевенска № 6 пеша дружина.[1] През 1884 година заминава да следва военно право в Юридическата академия в Санкт Петербург, но прекъсва следването си, за да вземе участие в Сръбско-българската война през 1885 година, по време на която командва дружина при Сливница и Пирот. След войната е военен прокурор в София. През 1886 година взема участие в неуспешния опит за проруски преврат, след което е уволнен от армията и напуска страната.[2]
През следващите години Белинов следва право в Швейцария, където се дипломира. След връщането си в България работи като адвокат в Русе, където издава вестник „Законност“, заедно с Петко Тодоров. Включва се в дейността на възстановената през 1894 година Демократическа партия. През 1895 година излиза книгата му „Офицерско-емигрантският въпрос“, в която разглежда неговото възникване и възможното му разрешаване. През 1900 година се премества в София, а от март 1901 година до януари 1902 година е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в четвъртото правителство на Петко Каравелов.[2]
През 1901 година синът на Иван Белинов Илия се жени за дъщерята на Каравелов Виола.[3]
Иван Белинов умира в София от апоплексия на 31 януари (18 януари стар стил) 1902 година[2] след заседание на Демократическата партия.[4]
Бележки
редактиране- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 71.
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 48.
- ↑ Мрънкова, Катя и др. Трагичната съдба на дъщерите // Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, 2003. с. 25.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 05 / 20 януари 1902 г., стр. 1