Иван Бояджиев (офицер)
Иван Спиридонов Бояджиев е български офицер, генерал-майор, адютант на 5-и артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), Инспектор на артилерията (1942 – 1944) и Инспектор на граничната служба (1944) през Втората световна война (1941 – 1945).
| Иван Бояджиев | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | до 1944 г. |
| Род войски | |
| Война | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Биография редактиране
Иван Спиридонов Бояджиев е роден на 11 април 1893 г. в Ески Джумая. През 1915 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като адютант на 5-и артилерийски полк, 4-та артилерийска бригада, 4-та пехотна преславска дивизия. „За бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас.[1][2] На 30 май 1917 г. е произведен в чин поручик.
След войната, на 1 май 1920 г. е произведен в чин капитан и служи във Варненския укрепен пункт. През 1930 г. е назначен на служба в 1-ви дивизионен артилерийски полк и на 15 май същата година е произведен в чин майор. През 1934 г. е назначен на служба в Артилерийското интендантство и на 26 август същата година е произведен в чин подполковник. След това от 1935 г. е в Щаба на армията, от 1936 г. е в Оръжейната инспекция, като по-късно същата година е назначен на служба в 3-ти армейски артилерийски полк. През 1938 г. е назначен на служба в 7-и дивизионен артилерийски полк, като на 3 октомври същата година е произведен в чин полковник.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) от 1941 г. полковник Бояджиев служи първоначално в 1-ва армия, след което от 1942 г. служи като Инспектор на артилерията, а през 1944 г. е Инспектор на граничната служба. Същата година е уволнен от служба. Достига до звание генерал-майор.[3]
Семейство редактиране
Генерал-майор Иван Бояджиев е женен и има 1 дете.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (3 октомври 1938)
- Генерал-майор (неизв.)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас (1918/1921)
Бележки редактиране
- ↑ 1918 г. (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 158)
- ↑ зап. № 355/1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 236 – 237)
- ↑ Петров, Тодор, Пенкова, Соня. Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест. Т. 1. София, Национален военноисторически музей, 2021.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 99.