Иван Варналиев

Иван Варналиев
	Иван Варналиев
български революционер
Роден	1863 г. Велес, Османска империя
Починал	София, България

Иван (Йован^[1]) Панчев Варналиев, наричан Варналията и Херкулес^[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография редактиране

Иван Варналиев е роден през 1863 година във Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.^[3] Завършва училище в родния си град и работи като хлебар. Той е един от първите членове на Революционния комитет във Велес. През 1898 година е арестуван във връзка с убийството на сърбомана Петър Ташевич. Четник при Михаил Апостолов - Попето, а през 1900 година е назначен за първи организационен войвода на ВМОРО в Щипско и Светиниколкско.

През 1901 година Иван Варналиев се присъединява към четата на Михаил Герджиков в Малешевско и Струмишко. През януари 1903 година Михаил Герджиков и Иван Варналиев пристигат в Одринска Тракия с четата си, за да подсилят района, по нареждане на Гоце Делчев. Техен район е Малкотърновско, а в Лозенградско двамата срещат Лазар Маджаров. Четата навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли.

Списък на четниците на Иван Варналиев, август 1903 г.
№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Иван Варналиев	Велес		30
2.	Ристо Стефанов	Калофер		37	старши унтерофицер, бил е със Стойо войвода в 95 и 96 г.
3.	Стоян Димитров	Малко Търново		25	нов
4.	Кольо Стойчев	Ивджелири	Чирпанско	22	нов
5.	Русе Славов	Нова Загора		20	нов
6.	Стоян Неделков	Игнятовци	Дряновско	42	служил е, бил 2 месеца с Дърв.
7.	Желязко Петров	Паспалево	Малкотърновско	22	нов
8.	Георги Караджов	Караджово	България	28	служил е
9.	Стефан Давидов	Кочани		24	бил е 3 месеца с Михаил Христов
10.	Христо Баев	Казанлък		20	нов
11.	Недялко Куртев	Малко Търново		25	младши унтерофицер
12.	Иван Делибозов	Гьоктепе		32	младши унтерофицер
13.	Пею Петров	Мъдлеш	Бургаско	20	служил е
14.	Иван Н. Кълбов	Дерекьой	Малкотърновско	23	нов
15.	Янаки Кралев	Джемеран		24	служил е
16.	Ангел Михайлов	Дерекьой		26	нов
17.	Иван Костов	Аспарухово	Старозагорско	32	служил е
18.	Никола Николов	Терзово	Новозагорско	21	нов
19.	Стефан Събев	Сливен		20	нов
20.	Атанас Василев	Сливен		20	нов
21.	Михаил Ставрев	Цапари	Битолско	24	бил е в Битолско^[4]

Иван Варналиев е делегат на конгреса на Петрова нива на Одринския революционен район през 1903 година. През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода в терористичната чета на Михаил Герджиков и с отделение от 20 четници участва в превземането на казармата във Василико, когато е и ранен. В същата чета заместник-войвода е и Христо Силянов. Води сражения и в Каланджа (днес Синеморец) и на 12 октомври в Кладара (днес Сливарово). В края на въстанието Иван Варналиев охранява изтеглянето на бежанците от Одринско до границата с България, а след въстанието се укрива за кратко в Созопол заедно с Михаил Герджиков, а после пристигат в Пловдив.

Иван Варналиев активно участва в дейността на организацията и след въстанието. През 1908 година се завръща във Велес след Младотурската революция и работи като хлебар.^[5] Умира в София.^[6]

Народната песен от Тракийската фолклорна област „Залюбила е Василка Иван Варналията“ е за Иван Варналиев.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 68-69.
↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24.

[1] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.

[2] Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.

[3] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 68-69.

[Спомени_2-4] Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.

[5] Биография от сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}

[6] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]