Иван Иванович Веймарн (на руски: Иван Иванович Веймарн) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Служи в Българската армия. Управляващ на Военното министерство (1885).

Иван Веймарн
руски офицер

Роден
Починал

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Академия на Генералния щаб

БиографияРедактиране

Иван Веймарн е роден на 8/20 март 1852 г. в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. [1] Завършва Николаевското кавалерийско училище с производство в първо офицерско звание прапорщик и назначение в лейбгвардейския Конно-гренадирски полк (1871).[2]Завършва Николаевската академия на Генералния щаб. Служи като старши адютант на 13-та кавалерийска дивизия.

Участва в Руско-турската война (1877-1878).[1]

През март 1884 г. е изпратен в България като другар на военния министър (заместник-министър). От март до април 1885 г. е управляващ Военното министерство във второто правителство на Петко Каравелов.[3]. Напуска страната заедно с останалите руски офицери през септември 1885 г.[1]

След завръщането си в Русия е назначен е за командир на 11-ти Драгунски полк (1891), началник на щаба на 14-ти армейски корпус (1896), началник на щаба на Отделния корпус на граничната стража (1901). Повишен е във военно звание в генерал-лейтенант от 1902 г. Командир на 14-ти армейски корпус (1906).[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 85-86.
  2. а б Веймарн Иван Иванович. // regiment.ru. regiment.ru, 2012. Посетен на 1 януари 2013. (на руски)
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 39, ISBN 954-528-790-X
  • Цураков, А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд.
  • Ташев, Т. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.