Иван Гранитски
Иван Гранитски е български журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио и телевизионни канали, издател, бивш депутат и обществен деец.
| Иван Гранитски | |
| български публицист и издател | |
 | |
| Роден | Иван Йорданов Димитров
24 декември 1953 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Работил в | в. „Пулс“ (1979 – 1985) в. „Литературен фронт“ (1985 – 1991) БНТ (1995 – 1996) |
| Предприемаческа дейност | |
| Работил в | ИК „Христо Ботев“ (1992 – 1994) ИК „Захарий Стоянов“ (1997 –) |
| Народен представител в: XLV НС | |
| Иван Гранитски в Общомедия | |
Биография
редактиранеИван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Има двама братя – Димитър и Юри. Известно време семейството е пребивавало в село Гранитово, Елховско, където е роден брат му Димитър и откъдето идва литературният псевдоним на писателя.[1] По-малкият от братята, Юри (р. 1961 г.), му е полубрат, син от втория брак на баща му; той художник, сътрудник на в. „Демокрация“. Димитър е бизнесмен, баща на 7 деца.[2] През 2008 г. медиите свързват името на Димитър с контрабанден внос на цигари.[1][3][4][5][6][7][8]
Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“ (1979 – 1985), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985 – 1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991 – 1992). Генерален директор на БНТ (1995 – 1996).[2][9]
В периода 1992 – 1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Виденов, след което създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред пристигащите в България туристи.[2]
Остава верен на политическите си пристрастия и след демократичните промени – малко след 1989 г. става секретар по идеологията на Софийския градски комитет на БКП, въпреки че по това време повечето нейни членове я напускат. През 2001 г. е водещ на честванията на връх Бузлуджа, а през 2006 е сред инициаторите за преизбирането на президента-социалист Георги Първанов за втори мандат.[2]
Народен представител от листата на БСП за България в XLV народно събрание, избран от 25 МИР София.[10][11]
През 2024 година е избран за академик на Българската академия на науките.[12]
Агентурно минало
редактиранеНа 26 ноември 2008 г. е осветлен от Комисията по досиетата като агент на Държавна сигурност с псевдоним Огнян.[13][14][15]
Личен живот
редактиранеБил е женен веднъж за съвсем кратко време.[2] Жени се повторно през август 2009 г. за PR-специалиста на Здравната каса Мариана Петрова.[16]
Награди
редактиранеНосител е на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).[17]
През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда „Иван Нивянин“ на община Борован.[18]
През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата „Внимателно бързайте“.[19]
На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-тата Национална литературна награда „Тодор Влайков“.[20]
На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.[21]
През юли 2016 г. става носител на Националната Вазова награда.[22][23]
Носител е и на Националната литературна награда „Николай Хайтов“ за 2021 г.[24][25]
Библиография
редактиранеАвтор е на над 25 книги поезия, критика и публицистика, сред които:[9]
- „Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982)
- „Марксовата полемика“ (1984)
- „Време и художествени идеи“ (1987)
- „Отвъден щурец“ (1999)
- „Подземията на съня“ (1998)
- „Кораб от светлина“ (1999)
- „Горящият храст“ (2001)
- „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000)
- „Отломъци“ (2001)
- „Храм“ (2001)
- „Преди да дойде здрача“ (2002)
- „Архипелагът на думите“ (2002)
- „Лятото на чакалите“ (2003)
- „Атлантида“ (2003)
- „Литература и национална съдба“ (2004)
- „Луди водят слепи“(2004)
- „Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004)
- „Партийните Тартюфи“ (2004)
- „Ловци на метафори“ (2008)
- „Критически етюди“ (2008)
- „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008)
- „Съчинения в седем тома“ (2009 – 2010)
- Т.1: „Противоречивият човек“ Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
- Т.2: „Великата национална душа“ Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
- Т.3: „Ловци на образи“ Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
- Т.4: „Архипелаг“ Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
- Т. 5 „Митове и тупурдии“, (2010)
- Т. 6 Слепци с очи, (2010)
- Т. 7 Том 7 – Политически комедианти, (2010)
- „Щерна. Стихове“ (2010)
- „Внимателно бързайте?“ (2013)
Източници
редактиране- ↑ а б Димитър Илиев, Маслинката наследил бизнеса на Доктора, в-к „Стандарт“, бр. 5477, 8 април 2008 г.
- ↑ а б в г д Николай Искров, Иван Гранитски – човек-оркестър за мажорни изпълнения, в. „Сега“, 21 септември 2002 г.
- ↑ Наследникът на Доктора, Митко Маслинката – брат на Иван Гранитски[неработеща препратка], afera.bg, 8 април 2008 г.
- ↑ Кой е Маслинката, в-к „Дневник“, 8 април 2008 г.
- ↑ Златко Желев, Маслинката наследил Доктора, Dnes.bg, 7 април 2008 г.
- ↑ Маслинката поема делата на Доктора, Frog News, 7 април 2008
- ↑ Дума на седмицата: Маслинката, сп. „Тема“, бр.15 (338), 14 – 21 април 2008
- ↑ Свързан ли е братът на Иван Гранитски с контрабанда на цигари?, Нова телевизия, „Здравей, България“, 1 април 2008 г.
- ↑ а б БСП: Иван Гранитски – Творческа биография, архив на оригинала от 1 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100201085642/http://www.bspsf.bg/31.html, посетен на 18 май 2013
- ↑ Профил на народния представител Иван Йорданов Димитров (Иван Гранитски) в сайта на 45-ото народно събрание // Parliament.bg. Посетен на 2022-03-07. (на български)
- ↑ Иван Гранитски: Вотът е наказателен за всички партии, които досега бяха в НС // BNR.bg. Посетен на 2022-03-07. (на български)
- ↑ https://www.bas.bg/?p=51701
- ↑ Георги Савчев, Лъснаха тв ченгетата. Добро утро, Павка! (Комисията по досиетата обяви имената на членове от ръководните структури на БНТ, принадлежали към ДС), Dnes.bg, 26 ноември 2008 г.
- ↑ Агентите на ДС в Националната телевизия – Кеворкян, Гранитски, Иван Гарелов, Хачо Бояджиев...[неработеща препратка], Afera.bg, 26 ноември 2008 г.
- ↑ Антихристи в ролята на защитници на ... християнството? Архив на оригинала от 2013-11-10 в Wayback Machine., Блогът на Андрешко, 7 януари 2012 г.
- ↑ Гранитски си взе ... булка, Блиц, 6 август 2009 г.
- ↑ Ина Танева, „Иван Гранитски е новият носител на националната награда „Гео Милев“, dariknews.bg, 15 октомври 2009.
- ↑ „Иван Гранитски получи наградата „Иван Нивянин“, в. „Дума“, бр. 125, 1 юни 2012.
- ↑ „Рекорден брой награди раздаде СБП“ Архив на оригинала от 2015-05-27 в Wayback Machine., в. „Преса“, 20 май 2014.
- ↑ Иванка Господинова, „Закриха „Влайкови дни 2015“ Архив на оригинала от 2015-05-27 в Wayback Machine., Средногорие – Медия, 25 май 2015.
- ↑ Иванка Петкова - Радио Пловдив, Галя Митева - Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
- ↑ „Иван Гранитски е носител на Вазова награда 2016 г.“ Архив на оригинала от 2016-08-09 в Wayback Machine., karlovopress.com, 9 юни 2016 г.
- ↑ „Иван Гранитски получава „Вазовата награда 2016“, Karlovobg.eu, 9 юни 2016 г.
- ↑ „Иван Гранитски получи наградата „Николай Хайтов“, в. „Дума“, бр. 45, 7 март 2022.
- ↑ „Иван Гранитски е носителят на Националната литературна награда „Николай Хайтов“ за 2021 година“, Haskovo.net, 4 март 2022.
Външни препратки
редактиране
- От и за Иван Гранитски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Поезия и национална съдба, сп. „Пламък“, бр. 11&12, 2001 г.
- Статии на Иван Гранитски във в. „Дума“ Архив на оригинала от 2018-04-29 в Wayback Machine.
- Критиката на Гео Милев в списание „Везни“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Иван Гранитски: Самите български творци са светлината в тунела Архив на оригинала от 2012-03-15 в Wayback Machine., интервю на Вяра Ценова, в. „БГ север“, бр. 16, 23 – 29 април 2010 г.