Иван Гъбенски

Иван Поппетков Ненчов Гъбенски е свещеник и народен въстаник.

Иван Гъбенски
български свещеник и народен въстаник
Роден	1842 г. село Враниловци, Габровско, Османска империя
Починал	15 юни 1876 г. Търново, Османска империя

Биография

Иван Гъбенски е роден към 1842 г. във Враниловци, Габровско.

Учи в класното училище в Габрово. Тук живее под надзора на монахиня Теофания в черковната стая на катедрален храм „Света Троица“.

Редовно посещава богослужението и се научава да пее добре. След като завършва образованието си е ръкоположен за свещеник в Габрово през 1866 г. Избран е за чорбаджия на Габрово (1864).

Родство: Баща е на 3 деца: дъщеря Иванка и синове Христо Гъбенски и Петър Гъбенски. Синовете са творци на „Историята на града Габрово и Габровските въстания“, 1903.

Участва в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг. Заклева габровските въстаници. След погрома на въстанието е заловен. Осъден от Търновския военнополеви съд на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 15 юни 1876 година в Търново. Обесен е заедно с Цанко Дюстабанов и Еким Цанков.

Погребани са в една градина до църквата „Свети Атанас“ в Търново. През 1881 г. костите им били пренесени в Габровския девически манастир „Свето Благовещение“. Костите на свещеник Иван Гъбенски са положени в медно ковчеже, на което е гравирано пълното му име. Днес се намира под иконостаса в дясната страна на храма „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово. Името му заедно с тези на останалите избити четници са изписани върху паметник в средата на град Велико Търново.

В знак на признателност

• През 1903 г. излиза от печат книгата "Историята на града Габрово и Габровските въстания“, написана от синовете на свещеник Иван Гъбенски Петър и Христо Гъбенски.
• През 1926 г. големият краевед на Габрово д-р Петър Цончев издава книгата „Цанко Христовъ Дюзтабановъ“.
• На 7 септември 2011 г. по инициатива на Елена Колева и Ивелина Колева, съвместно с всички габровски свещеници, в храма „Успение Богородично“, около саркофага с костите на свещеник Иван Гъбенски, за първи път след промените беше отслужена общоградска панихида в памет на загиналите в Габровското въстание 72 четници. Сред тях са Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, свещеник Иван Гъбенски, Христо Габровчето, Тотьо Иванов х. Досев. Поводът е 135 г. от избухване на Априлското въстание.

Източници

• Гъбенски Петър, Гъбенски Христо, „Историята на града Габрово и Габровските въстания“, Габрово, 1903
• Габровски И., Бележити хора и събития от габровския край, С., 2003, с. 173 – 174
• Колева Е., Колева И., Връзките на хаджи Николи Минчооглу от Търново с чорбаджи Иванчо Пенчов Калпазанов от Габрово в борбата за черковна независимост и поп Иван Гъбенски чорбаджи, в. „100 вести“, приложение на в. „Християни“, бр. 7 юли 2011 г., с. 1 – 2, бр. от 14 юли 2011, с. 2
• Колева Елена и Ивелина Колева, „Любопитни факти за подготовката и края на Габровското въстание от 1876 г.“, сп. Минало, бр. 3/2012, стр. 19 – 39
• Колева Ивелина, Елена Колева, „Ролята и приносите на габровските църкви, манастири, светци, духовници, монаси и монахини в историята на Габрово и на България“, сп. „Минало“, бр.4/2013, стр. 22 – 37
• Колева Ивелина, Колева Елена, „Важни исторически събития в Габрово през 1926 година“, сп. „Минало“, бр. 2, 2016, стр. 43 – 52