Иван Гюзелев
Иван Недев Гюзелев е български просветен деец, математик, политик и философ идеалист.
| Иван Гюзелев | |
| български просветен деец и философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 октомври 1916 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Работил | просветен деец • философ |
| Политика | |
| Партия | Либерална партия (1879 – 1884) |
| Депутат | |
| УС I ВНС I ОНС II ОНС II ВНС | |
| Семейство | |
| Деца | Богдана Гюзелева-Вулпе |
| Иван Гюзелев в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Той е един от основоположниците на гимназиалното образование по физика в България, министър на народното просвещение (1880) и дългогодишен председател на Върховната сметна палата (1880 – 1894).[1]
Биография
редактиранеОбразование и младежки години
редактиранеРоден е на 24 юни 1844 г. в Габрово, тогава Османска империя, в семейството на местен търговец. Получава първоначално образование в родния си град. През 1860 г. следва в Херсонската духовна семинария в Одеса. През 1867 г. завършва семинарията, а през 1871 г. – Физико-математическия факултет на Новорусийския университет. От 1871 до 1876 г. е учител по математика и физика в Априловската гимназия в Габрово, като е един от авторите на учебната програма в училището. Там обзавежда и първият учебен кабинет по физика в страната. Уредите за него Гюзелев поръчва от Австрия. Те пристигат с кораб по Дунава и са освободени с големи усилия на Свищовската митница.[2][3]
Още през далечната 1873 г. Гюзелев съставя и издава учебници по геометрия и физика. След неуспеха на Априлското въстание Дряновският манастир е разрушен, а заедно с него и част от физическите апарати. Властите конфискуват телеграфния апарат. На 9 май 1876 г. Гюзелев е арестуван заедно с още 90 габровци. Като „ербап-комита“ Гюзелев е затворен в отделна килия и обвинен, че е използвал телеграфния апарат за връзка с въстаниците.[4][3] От Цариград идва специална комисия, състояща се от един професор по физика, телеграфен техник и правителствен чиновник и установява несъстоятелността на обвиненията. След застъпничеството на руския посланик в Цариград и ходатайството на габровци Иван Гюзелев е освободен.[3]
След Априлското въстание за кратко е учител по физика и математика в Лясковската семинария.[1]
Професионална дейност
редактиране
От 1878 г. живее в София, където през 1879 г. е народен представител и секретар в Учредителното събрание. От 1880 г. е министър на народното просвещение в правителството на Драган Цанков, а между 1880 до 1894 г. – председател на Върховната сметна палата, редактор на „Църковен вестник“ и сп. „Задружен труд“ и основател на Чиновническото застрахователно дружество в България. Дописан член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките)[3] от 1875 г. и действителен от 1884 г.[5]
Оттегля се от политическия живот и умира на 6 октомври 1916 г. в София.
Семейство
редактиранеИван Гюзелев е баща на първата българска композиторка – Богдана Гюзелева-Вулпе (1878 – 1932).
Награди
редактиранеИван Гюзелев е носител на Орден „Света Ана“ и „Свети Александър“ – V степен (1888), IV степен (1889) и III степен (1900).
Творчество
редактиране
- Кратка елементарна геометрия. 1873.
- Програми на габровските училища. 1873.
- Ръководство към физиката. 1874.
- Начална алгебра. 1893.
- Аксиомите в геометрията. 1894.
- Основите на геометрията. 1894.
- Теория на доказателствата. 1895.
- Стойността на теориите във физиката. 1901.
- Елементите на познанието. 1904.
- Светът като продукт на познанието. 1907.
- Елементарно ръководство по изчисление премиите и резервите при жизнезастрахованието. 1911.
- Абсолютното съзнание. 1916.
Литература
редактиране- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
- С. Арменски, Иван Гюзелев. Български математици. София, Изд. на Народна просвета, 1987.
- М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева. Основоположници на обучението по физика в България. София, Изд. на Народна просвета, 1988.
- 100 години Българска академия на науките (1869–1969). София, Изд. на БАН, 1969.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Инджов, Емил. Иван Гюзелев. Габрово, Издателство „ЕКС-ПРЕС“, 2016, с.156. ISBN 978-954-490-497-5
Бележки
редактиране- ↑ а б Арменски 1987, с. 21 – 24.
- ↑ Борисов 1988, с. 293 – 361.
- ↑ а б в г Цураков 2008, с. 17.
- ↑ Ташев 1999, с. 131 – 132.
- ↑ БАН 1969, с. 175.