Иван Данчов (архитект)

български архитект
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Данчов.

Иван Петров Данчов е български архитект, проектирал голям брой обществени, промишлени и жилищни сгради през първата половина на 20 век. Той ръководи колектива, проектирал реконструкцията на центъра на София в началото на 50-те години.

Иван Данчов
български архитект
Роден
Починал
Националност България
Учил вНационален военен университет
Технически университет – Берлин
Архитектура
АкадемияТехнически университет - Берлин (1922)
Направлениеархитектура

Биография

редактиране

Данчов е роден на 17 март 1893 в София.[1]. От 1911 учи архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург, но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918) и се дипломира едва през 1922. Завършва Военно училище (1912) в София. След завръщането си работи в главната дирекция на Български държавни железници (1922-1925) и като технически ръководител при реконструкцията на Народния театър и при строежа на паметника Шипка. От 1928 до 1939 е съдружник със Станчо Белковски, съвместно с когото реализира много от известните си проекти.[2]

През 1946 Данчов започва да преподава в Държавната политехника (по-късно във ВИСИ), основава катедра „Промишлени и селскостопански сгради“ и е неин ръководител (1954 - 1958), професор (1954).

Ръководител на ателие в Централната архитектурна проектантска организация (ЦАПО, по-късно „Главпроект“), образувана след национализацията на частните проектантски бюра в София и неин първи директор (1948 - 1954). През 1949 участва в проектирането на Мавзолея на Георги Димитров, заедно с Георги Овчаров и Рачо Рибаров. Той е и ръководител на колектива за реконструиране на централната част на София през 1952-1954.[2]

Иван Данчов умира на 16 септември 1972 г. в София.

На архитект Иван Данчов е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

Награди и отличия

редактиране

Библиография

редактиране
  • Промишлени сгради. София, 1953.

Източници

редактиране
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.2 (Г-З), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981 г.
  1. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
  2. а б Стоилова, Любинка. Малко история за комплекс „България“, представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура // stroitelstvo.bg, 2007. Посетен на 18 декември 2007.[неработеща препратка]
  3. Германско училище в Бургас // lexmedicanews.com. Посетен на 11 септември 2022.