Иван Димитров (генерал)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Димитров.

Иван Викторов Димитров е български лекар, генерал-майор, член-кореспондент на БАН, народен деятел на науката (1982).

Иван Димитров
български лекар
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е на 28 януари 1916 г. в Пазарджик. През 1942 г. завършва медицина в София. Започва работа като участъков лекар в пазарджишкото село Бяга. Там остава 2 години. Взема участие във войната срещу Германия. От 1945 г. е ординатор в урологичното отделение на Общовойсковата болница в София. Там се учи от пионера на българската урология д-р Таню Танев. Защитава кандидатска дисертация. През 1959 г. застава начело на урологичното отделение, а през 1962 г. то е преобразувано в Клиника по урология към Военномедицинска академия. Димитров остава на поста директор на клиниката до смъртта си. От 1963 г. е доцент, а от 1969 г. и професор и генерал-майор от медицинската служба към армията. През 1972 г. става председател на Българското урологично дружество. От 1973 до 1983 г. е първи заместник-началник по лечебната част на ВММИ[1]. През 1977 г. става член-кореспондент на БАН. Освен това е редовен член на Световното дружество по урология и Европейската асоциация по урология. Написва над 250 монографии, статии и доклади. С указ № 785 от 6 април 1973 г. е обявен за герой на социалистическия труд.

Умира на 25 август 1983 г. в София от урологично заболяване.[2] Носител на орден „Народна република България“ I ст. (1981), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, орден „9 септември 1944 г.“, „Георги Димитров“ (1973, 1976).[3] Носител на званието „Заслужил деятел на науката“ (1972), народен деятел на науката (1982).

БележкиРедактиране

  1. In memoriam Иван Викторов Димитров. сп. Военна медицина, бр. 1, 2006, с.69
  2. Кратка Биография на Иван Димитров
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 253