Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за художника. За други личности с това име вижте Иван Димитров.

Иван Димитров Кънчев е български художник – живописец и портретист, един от първите художници в Следосвобожденска България. Наричан е „старейшината на българските художници“.[1]

Иван Димитров
Автопортрет, 1884
Автопортрет, 1884
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Академия Букурещка художествена академия
Парижка художествена академия
Учители Александър Кабанел

Биография и творчествоРедактиране

Учи се да рисува при баща си – художника Димитър Кънчев от Тревненската художествена школа. През 1877 г. започва да следва в Букурещката художествена академия, а завършва през 1883 г. в Париж при Александър Кабанел. По време на следването си излага свои творби на Парижкия салон на изкуствата, с което става първият български художник със задгранична изложба.

След завръщането си в България Иван Димитров става гимназиален учител и преподава рисуване в Габрово, между 1884 и 1886 г., и в София, между 1886 и 1921 г. През 1885 г. става и първият художник, устроил самостоятелна изложба в България, по-специално в сградата на Народното събрание.[2]

Димитров твори в жанровете портрет и битова живопис. Рисува няколкостотин портрета на видни общественици и дворцови лица, между които и на Стефан Стамболов през 1886 г. Създава и голям брой икони за църкви в София, Созопол и др.

Негови произведения се съхраняват в Националната художествена галерия.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Асен Василиев, „Старейшината на българските художници Иван Димитров“, сп. Зора, бр. 6767, 22 декември 1941 г.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 3. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104258. с. 996.
  3. „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.

Външни препраткиРедактиране