Иван Динков

Български поет

Иван Динков е български писател – поет и белетрист, от втората половина на XX век. Баща е на левия политик и литератор Стоян Динков.

Иван Динков
Роден26 август 1932 г.
Починал23 януари 2005 г. (72 г.)
Професияпоет, писател
Националност България
Активен период1960 – 2004
Жанрпоезия, повест
Направлениесоциалистически реализъм
ТечениеАприлско поколение
Дебютни творби„Лична карта“ (1960)
Известни творби„Епопея на незабравимите“ (1963)
Награди„Иван Вазов“
„П. К. Яворов“
„Никола Вапцаров“
„Никола Фурнаджиев“
„Иван Николов“
„Димчо Дебелянов“
СъпругаБелла Цонева
ДецаСтоян Динков
Иван Динков в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 26 август 1932 г. в село Смилец (окръг Пазарджик). През 1954 г. завършва право в Софийския държавен университет.

След дипломирането си работи като редактор в списание „Младеж“ и издателство „Партиздат“. По-късно е директор на издателство „Христо Ботев“. Принадлежи към така нареченото Априлско поколение, в което се включват още и хора като Любомир Левчев, Константин Павлов и Стефан Цанев.

Умира на 23 януари 2005 г. в София и е погребан в Централните софийски гробища.[1]

 
Паметна плоча на Иван Динков в Стрелча с цитата „Никоя победа не връща мъртвите“ от стихотворението му „Победа“
 
Паметна плоча пред училище „Св. св. Кирил и Методий“, Стрелча

Творчество

редактиране

Динков дебютира през 1960 г. със стихосбирката си „Лична карта“, която е приета нееднозначно. От една страна, действащият тогава соцреализъм в изкуството не е нарушен, но от друга – поезията на младия автор е твърде мрачна, „нота на униние, чернота и безизходност“[2]. След втората си стихосбирка „Епопея на незабравимите“ (1963) Динков се утвърждава, получавайки одобрение от хора като Добри Жотев и Александър Геров.

През 1967 г. е отпечатана стихосбирката на Иван Динков „На юг от живота“, но веднага след това е претопена, без въобще да стигне да читателите. Причината е действащите по онова време цензурни норми, стиховете на Динков се оказват извън установения канон. Вследствие на това в продължение на десет години писателят няма правото да издава нищо. През 1977 г. все пак излиза стихосбирката „На юг от живота“ под името „Антикварни стихотворения“.

През 1970 г. в сп. „Септември“ излиза повест на Иван Динков под заглавието „Хляб от трохи“, който веднага е обявен от Александър Спиридонов за „покушение срещу народностната линия в литературата“. Тринадесет години по-късно, през 1983 г., излиза романът на Динков „Моминството на войниците“, базиран на „Хляб от трохи“. Още на следващата година излиза мемоарният роман „Цветя за махалата“, който през 1986 г. е включен като втора част на романа „Навътре в камъка“.

През 1988 г. е публикувана стихосбирката „Признания пред Белла Цонева“, посветена на съпругата на Иван Динков, актрисата Белла Цонева. Излязла през 1989 г., стихосбирката „Маски“ е била готова още през 1963 г., когато обаче е била невъзможна за отпечатване поради прекалената си неканоничност.

Други стихосбирки на автора са: „Повторения“ (1990), „Славянски псалми“ (1991), „Поетични самоубийства“ (1993), „Шепа срички“ (1994), „Живот по памет“ (1996), „Урна“ (1996), „Дневник“ (1997), „Спазми от Отечеството“ (1999) и „Табакера“ (2003).

Освен към поезията Динков се обръща и към белетристиката. През 1976 излиза неговата повест „Софийски атентат“. Сред творчеството му се откриват още обявените за „документалистика“ „Няколко пролога към един епилог“ (1968) и „Докосвания до България“ (1974). Има и книги с размисли, фрагменти, спомени – „Почит към литературата“ (1980) и „Навътре в камъка“ (1986). Автор е на пиесата „Комисия за погребение“ (1990), романите „Проверка на каруците“ (1990) и „Покрай кадифето“ (1993).

  • Носител на националните литературни награди „Иван Вазов“, „П. К. Яворов“, „Никола Вапцаров“, „Никола Фурнаджиев“, „Иван Николов“, както и на наградата „Златен ланец“ на в. „Труд“.
  • През 1998 г. е удостоен за почетен гражданин на Пазарджик, „за изключителния принос в съвременната българска поезия и националната ни литературата и заслугите му за укрепване на дружеството на СБП в Пазарджик“.[3]

Посмъртно признание

редактиране

На негово име през 2006 г. е учредена национална литературна награда, която се присъжда за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му. Връчва се от Община Пазарджик на съвременни български поети, писатели, литературни критици и изследователи в родната ни литература. Връчват се и съпътстващи награди за поезия, проза, публицистика и критика, с които се награждават автори от Област Пазарджик.[4]

В средата на декември 2007 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Иван Динков в българската литература и култура“.[5]

  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
  2. сп. "Пламък, 10/1960
  3. Видни личности и почетни граждани на Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03. Посетен на 2012-09-08.
  4. Национални литературни награди на Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03. Посетен на 2012-09-08.
  5. Програма на Националната научна конференция „Иван Динков в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 11.12.2007 г.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране