Иван Дочев
Иван Димитров Дочев е български юрист и крайнодесен политик в периода на Втората световна война и след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.
| Иван Дочев | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Шумен, Република България |
| Учил в | Софийски университет Хайделбергски университет |
| Политика | |
| Партия | СБНЛ (1930 – 1944) |
| Убеждения | национализъм,патриотизъм |
Биография
редактиранеИван Дочев е роден на 7 (20) януари 1906 г. в Шумен в семейството на Димитър Дочев, полковник, и Стилияна Саулева, по произход от Силистра.[1][2]
От 1925 до 1931 е секретар в Шуменска градска община.[1]
През 1930 г. става един от основателите на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). От 1932 до 1944 г. е лидер на организацията.[1] Като водач на движението Иван Дочев казва на неговите членове (легионери) – „Ние не се броим – ние се борим“.
В свое интервю с журналиста Георги Коритаров за радио „Свободна Европа“ Дочев изяснява, че в устава на СБНЛ е имало разпоредба, според която и „съгласно Търновската конституция всеки един български гражданин е равен пред законите и има право на държавна защита и на тази база не бива да се допусне депортиране на който и да било български гражданин по искане на коя и да е външна сила, защото това нарушава нашия суверенитет и правата, които имаме по конституция“.[3]
През 1937 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет.[1]
От май 1940 до април 1941 г. е кмет на Калофер, а от април 1941 до лятото на 1943 г. е кмет на Силистра, като развива активна стопанска, благоустройствена и културна дейност. Обявен е за почетен гражданин на града с решение на Общинския съвет (1943). През 1943 г. е назначен за началник на новосъздадения отдел за многодетни български семейства към Министерството на вътрешните работи. От януари 1944 е началник на отдела за устна и практическа пропаганда при Дирекцията на националната пропаганда, а през май същата година става главен секретар на Съюза на българските земеделци.[1]
Преди Деветосептемврийския преврат от 1944 година емигрира в Австрия, тогава окупирана от Националсоциалистическа Германия, където е съветник в т. нар. Българско национално правителство в изгнание на Александър Цанков.[4] Има издадени две смъртни присъди от т.нар. Народен съд (в това число и от Силистренския) (1945).[1]
След Втората световна война живее в Западна Германия, Канада и най-дълго в САЩ. В Германия следва право в Хайделбергския университет и през 1948 защитава докторат.[1] През същата година е сред основателите, а по-късно и един от основните ръководители, на емигрантската организация Български национален фронт.[5] Председател е на Интернационалния комитет на поробените от комунизма народи със седалище в Ню Йорк.[1]
От 1997 г. живее в родния си град Шумен, където умира на 99-годишна възраст на 14 май 2005 г.[6]
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ж з Липчев, Румен, Симеонова, Наталия. Да защитиш достойно българската си самоличност. Силистра, Община Силистра, 2015. с. 27.
- ↑ Карта на обвиняемото лице Иван Димитров Дочев // narodensud.archives.bg.
- ↑ Дискурсище. Пръкна се още един защитник на евреите – Иван Дочев!... // Сега. Посетен на 22 юли 2013.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 641.
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 239 – 244.
- ↑ – Данни за Иван Дочев на сайта „Стара Силистра“