Иван Измирлиев
Иван Христов Измирлиев е български общественик и учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Иван Измирлиев | |
български учител | |
Роден | Иван Христов Измирлиев
1856 г.
|
---|---|
Починал | 1913 г.
|
Семейство | |
Братя/сестри | Димитър Измирлиев |
Деца | Екатерина Паница Невена Измирлиева |
Други роднини | Райна Измирлиева (племенница) Тома Измирлиев (племенник) Христо Смирненски (племенник) Надежда Измирлиева (племенница) |
Биография
редактиранеРоден е около 1856 година[1] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Брат е на бащата на Христо Смирненски Димитър Измирлиев. Остава сирак като малък. Учи в българското училище в родния си град при Димитър Миладинов. По-късно сам работи като български учител в Кукуш. След това напуска учителстването и отваря бакалница, а впоследствие и гостилница. Общински съветник.[2][3]
Женен е Рушка Шишкова, от рода на Станиш Хаджихристов; техни деца са Екатерина Паница, Невена Измирлиева, Магдалина Измирлиева, Георги и Костадин Измирлиеви.[1]
Загива в 1913 година по време на Междусъюзническата война – не успява да напусне навреме Драма, където живеел при зет си Тодор Паница, и е убит при навлизането на гръцките войски.[4]
Родословие
редактиранеМитре Костов Измирлията | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Измирлиев | Мария (Марча) Арабаджиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Андон Измирлиев (около 1860 – ?) | Елисавета Попанастасова (1871 – 1951) | Димитър Измирлиев (1866 – 1943) | Катерина Хаджидельова (около 1866 – ?) | Христо Хаджидельов (? – 1901) | Магда Кехайова | Иван Измирлиев (около 1856 – 1913) | Рушка Шишкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Аспарух Измирлиев (1881 – ?) | Янаки Илиев (1881 – 1941) | Райна Измирлиева (1884 – 1949) | Мария Измирлиева (1891 – ?) | Тома Измирлиев (1895 – 1935) | Христо Смирненски (1898 – 1923) | Надежда Измирлиева (1901 – 1993) | Тодор Димитров (1896 – 1925) | Антон Измирлиев (1904 – 1964) | Екатерина Паница (1882 – 1967) | Тодор Паница (1879 – 1925) | Невена Измирлиева (ок. 1885 – ок. 1942) | Георги Тодоров | Магдалина Измирлиева | Борис Бумбаров (1896 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Веселин Измирлиев (1929 – 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 490, л. 79 гръб – 80. В кукушката екзархийска енорийска книга от края на 1906 или началото на 1907 година е записан като 50-годишен, вдовец.
- ↑ Караславов, Георги. Христо Смирненски, Български писател, София, 1967, стр. 13.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
- ↑ Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 46.