Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Караджов.

Иван Христов Караджов, с псевдоними Веригин, Вълков[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов.

Иван Караджов
български революционер и общественик

Роден
Починал
24 май 1934 г. (58 г.)
Научна дейност
Област Педагогика
Семейство
Съпруга Олга Маджарова
Подпис Ivan Karadzhov Signature (vectorized).svg
Иван Караджов в Общомедия

БиографияРедактиране

Иван Караджов е роден през 1875 година в горноджумайското село Лешко, което тогава е в Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията се присъединява към ВМОРО. Става учител в Горна Джумая и в нотно пеене Скопското българско педагогическо училище (1895 - 1898). Образованието си завършва в 1902 година в Придворната певческа школа в Санкт Петербург,[3] където в 1900 година, заедно с Кръсте Мисирков и други студенти, участва в създаването на Таен македоно-одрински кръжок.[4] След това е назначен като учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора. След освобождаването му в 1904 година в периода 1905-1907 година учителства в Серското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО.[5] Заподозрян от властите, бяга в България и учителства в Пазарджик и Дупница.

След Младотурската революция в 1908 година отново става български учител в Солун. Караджов е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове.[6] В 1909 година заедно с Димитър Константинов е избран от Горна Джумая за делегат на Втория конгрес на организацията.[7] В 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия. През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[8]

 
Иван Караджов

През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.

От 1913 година е учител в Горна Джумая. През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт №3 в Горна Джумая на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[9] При започването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета.[10] По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес.[11]

След войната до 1930 година отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във въстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая[12]. Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония. Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие заедно с Михаил Монев и Иван Попевтимов.[13] Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 година и в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 година.

 
Партизанският отряд на Иван Караджов в Хума през Първата световна война, май 1916 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов. Пенсионира се и спира да преподава през 1930 година, а година след това отказва поста си във ЦК на ВМРО по здравословни причини.

Иван Караджов умира през 1934 година в Горна Джумая.[14] За него Христо Шалдев пише:

Той беше добър и приятен събеседник, във всяка компания; беше човек с широка душа; беше, най-после, голем българин в душата и съзнанието на когото бе легнала идеята за освобождението и обединението на българското племе[15].

Иван Караджов е женен за единствената дъщеря на архимандрит Йона Маджаров - Олга.[16]

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 24
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  4. Михайлов, Иван. Истинският образ на неуравновесеният Кръсте Мисирков, 1969 г.
  5. Кратка биография на Иван Караджов
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-103. с. 420.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 310.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  9. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 138 - 139. ISBN 954-8187-10-8
  10. Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 350. ISBN 954-8187-32-9
  11. Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
  12. Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.
  13. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 211.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.
  15. Илюстрация Илинден, 1934, бр.57, стр.2-3
  16. Стоилов, А. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. // Македонски преглед (4). 2002. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 152.