Иван Касабов (революционер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Касабов.

Иван Христов Касабов е български депутат, общественик, революционер, юрист, журналист и публицист. Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866 – 1868). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.

Иван Касабов
български революционер
1878, снимка Коста Н. Размов
1878, снимка Коста Н. Размов
Роден
1837 г.
Починал
19 юни 1911 г. (74 г.)
Народен представител в:
УС   

Биография

редактиране

Образование и просветна дейност

редактиране

Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Произхожда от заможно търговско семейство.Според някои сведения баща му е участник във въстанието на кап. Никола Филиповски (1856)[1] Иван Касабов учи в известната Даскалоливница в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград, (1852) където следва право. Още като ученик се свързва с революционно-политическата емиграция. Посещава Виена, Нови Сад и накрая се установява в Сремски Карловци,[1] където довършва образованието си в местната сръбска гимназия[1] Тук за първи път се запознава с Георги Раковски. [1] Учителства една година в Русе.[1] Запознава се със сръбски политически емигранти. След падането на княз Александър Караджорджевич (1842-1858) Касабов се завръща в Белград и постъпва в Правния факулет на Белградския лицей.[1]

Революционна дейност

редактиране

Още като студент издава книгата "Освобождението на Сърбия от Александър Караджорджевича и Милош Обреновича" (1860). По това време Георги Раковски започва да издава "Дунавски лебед" и привлича Касабов в редакцията. Впоследствие Раковски пътува до Одеса и Касабов се заема изцяло с организацията на вестника. Иван Касабов се включва активно в организирането на Първата българска легия. (1862) Именно той написва "Щтатут на един привременен български комитет" (1862). Във втората си редакция на документа под него е името на Раковски, а той носи името "Привременно българско началство". Касабов е сред членовете на това началство. Скоро Касабов изпада в конфликт с Раковски как да се изразходва народната пара.[1] Раковски отделя значителна част от парите за униформи и въобще за представителност на легистите и на себе си като техен воевода; в същото време Касабов настоява по-голям дял от парите да отива за оръжие на легистите.[1]В резултат от конфликта си с Раковски отива в отряда на Ильо войвода. След провала на Легията Касалбов заминава във Виена, където завършва право във Виенския университет. По-късно се установява в Румъния, където и практикува адвокатската си професия. Защитава докторат по право през 1864. Учителства в Гюргево (1864-1865), Болград и Плоещ (1865-1866), установява се в Букурещ (1866) Тук отново става сътрудник на Раковски. Касабов се свързва с революционната емиграция и става учредител и главен идеолог на ТБЦК.[1]

В 1866 година между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България[2]. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[3]

Междувременно Раковски започва сериозна критика на ТБЦК.[1] Повод за това му дават и т.нар. автономистки тези на ТБЦК. Постепенно в ТБЦК се обособяват две течения - умерено (с Олимпи Панов) и радикално (с Иван Касабов и Панталей Кисимов). Първото иска създаването на българо-сръбска федерация, а второто - дуална Османо-българска монархия, по модела на Австро - Унгария. Раковски, който ратува за независимост преценява действията на Касабов като отстъпнически. Междувременно ТБЦК получава атаки и от Добродетелната дружина, която припознава в него политически опонент за влияние. [1] Лишен от възможност за спокойна работа Касабов се оттегля в Плоещ и се отдава на адвокатска практика. Въпреки това продължава да подпомага революцонното дело според силите си. Той подпомага четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Касабов съставя Прокламация до българския народ и Меморандум до султана и Великите сили. В тях се говори вече не за автономия, а за независимост. След преминаването на четите в българските земи той публикува във в. "Народност" обяснение за тяхната цел.

Постепенно през 1869 година около него се формира кръгът „Млада България“. Касабов се среща с Александър Херцен, Михаил Бакунин и пр. с цел прогапанда на българския въпрос. Пак от зимата на 1869 година Касабов подпомага Васил Левски при неговата втора обиколка. [4] Той създава и отпечатва Прокламация от името на Българското привременно правителство в Балкана, която Левски да разпространи;[4] освен това дава шифровките си на Васил Левски. Касабов подпомага и Каравелов, но поради антируската си риторика постепенно губи влияние сред българскакта емиграция. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. За да практикува адвокатската професия той приема румънско гражданство - за което е силно критикуван от българската емиграция в странство. Въпреки това не прекъсва връзките си революционното дело. Като адвокат в Букурещ често помага на преследвани от румънската полиция български хъшове. През Руско - турската освободителна война (1877-78) той подпомага канцеларията на княз Черкаски.

Политическа и обществена дейност

редактиране

След Освобождението е избран за депутат в Учредителното I ВНС.[4] Работи като председател на Търновският окръжен съд (1878 - 1879), като помощник - прокурор в Софийския апелативен съд (1880-1881) и като помощник - прокурор във Върховният касационен съд(1887 - 1891). Привърженик на Либералната партия (радослависти) и е главен редактор на нейният орган, в. "Народни права". През време на режима на Стамболов (1887-1894) е преследван заради политически убеждения и е принуден да емигрира в Белгия.През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[5] След четири години изгнание се завръща в България през 1894 г. Назначен е последователно за прокурор и съдия във Върховния съд. Член е на Вакъфската комисия (1905-1908)

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Поповското дружество.[6]

Умира в София през 1911 година.

  1. а б в г д е ж з и к л Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 г.,133 с
  2. Бонева, Вера. Иван Касабов като теоретик на възрожденския политически национализъм. // История, 1996, 1. ISSN 0861–3710 // .
  3. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
  4. а б в Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 г.,134 с
  5. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.