Иван Кесяков
- Тази статия е за лекаря. За кмета вижте Иван Кесяков (кмет).
Иван Цоков (Цанчов) Кесяков е български лекар и общественик.
Иван Кесяков | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1965 г.
|
Учил в | Ягелонски университет |
Медицина | |
Работил в | Пловдивска окръжна болница Видинска болница БЧК |
Семейство | |
Братя/сестри | Христо Кесяков Мария Кесякова |
Биография
редактиранеРоден е на 7 януари 1871 г. През 1896 година завършва медицина в Ягелонския университет, специализира анатомопатология. Между 1897 и 1900 г. работи като ординатор в Пловдивската окръжна болница.
Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, като е избиран за председател на настоятелството.[1]
От 1900 до 1905 г. е околийски и окръжен лекар в Пловдив. След това за една година е управител и окръжен лекар във Видинската болница. В два периода (1908 – 1912 и 1921 – 1922) е кмет на град Пловдив. Участва в Балканските и Първата световна войни като военен лекар, началник отделение на полеви лазарет. Между 1912 и 1919 и 1923 и 1934 г. е директор на Народното здраве. През 1935 – 1936 г. е главен секретар и подпредседател на БЧК[2].
Директор на Дирекцията на народното здраве (1918 – 1919 и 1923 – 1934) и е автор на Закона за народното здраве, действащ през 40-те години. Член на Управителния съвет в годините от 1930 до 1934, главен секретар (1935 – 1936) и подпредседател (1939 – 1940) на Българския червен кръст. Сътрудник е и член на редакционните колегии и редактор на редица медицински списания – „Летописи на Лекарския съюз в България“ и други.[2]
В памет на своите родители Рада и хаджи Цанчо Кесякови и на братята си Славчо и Христо Кесякови, Иван Кесяков и Мария Кесякови завещават на училищно настоятелство в родния и град собствената си къща там. Къщата трябва да бъде обзаведена и бъде използвана като пансион за нуждите на гимназията в Копривщица. През лятото от 15 юли до 5 септември в пансиона се урежда лятна колония за деца, с цел Копривщица да стане едно от най-търсените летовища в България. За реализацията на проектът се грижи ръководството на фондацията „Х. Ненчо Палавеев“.[3]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 292.
- ↑ На този ден Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Нова добруджанска трибуна
- ↑ Женско благотворително и просветно дружество „Подкрепа“ // daritelite.bg. Посетен на 8 март 2023.