Отваря главното меню

Иван Христов Кирилов е български поет и писател.

Иван Кирилов
Възпоменателен лист за Иван Кирилов от Студентската секция „Стоян Михайловски“ на Еленското просветно благотворително дружество, 1939 г.
Възпоменателен лист за Иван Кирилов от Студентската секция „Стоян Михайловски“ на Еленското просветно благотворително дружество, 1939 г.
Псевдоним Ив. Правдолюбов и Jean Castel
Роден 25 май 1876 г.
Починал 26 декември 1936 г.
Жанр поезия, драми, романи, разкази
Дебютни творби „Бдения и мечти. Лирически стихотворения“ 1895-1896 г. Свищов


бележки
  • .

БиографияРедактиране

Роден е в град Елена и учи в родния си град. За отличен успех е изпратен с общинска стипендия в Педагогическото училище в гр.Силистра. След като го завършва, работи като учител. Близък приятел на Петко Ю. Тодоров - с негова помощ заминава за Тулуза, за да следва право, а след това за Фрайбург, където се дипломира. Съгласно тогавашната практика, работи като съдия в различни градове. Пенсионира се през 1934 г. Умира две години по-късно в София.[1]

ТворчествоРедактиране

Иван Кирилов е известен като български писател и с псевдонимите Ив. Правдолюбов и Jean Castel.

Творчески дебют – „Бдения и мечти. Лирически стихотворения“, 1895-1896 г., Свищов.

Под влиянието на своя приятел Петко Ю. Тодоров започва да пише драми и е един от малкото негови естетически сподвижници. Влияние върху творческото му развитие оказва и Хенрик Ибсен. „Пред възхода на зората“ е едно от най-вдъхновените му драматични произведения.

За голямото му по обем творчество Д. С. Зографов дава следната оценка: „Авторът е постигнал задачата си. Нещо повече — като никой друг наш поет или писател, повече от Вазова дори, повече от любмия негов другар от детинство Петко Ю. Тодоров, той ни учи да виждаме колко е красив Божия свят, колко неизчерпаемо прекрасна е природата, и ни кара непосредствено да почувстваме съкровените ѝ трепети, страстно-нежното ѝ дихание и майчинско-ласкавата ѝ усмивка. Езикът на Иван Кирилов е кристално чист и звънти като сребърна камбана; в него се преливат най-изтънчените и свободни елементи на хармонията. По своята нежно прозрачност и кадифена мекота той напомня художествения език на Пушкина и Тургенева“.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране