Отваря главното меню

Иван Асен Шишман Комнин (на латински: Yoan Komnin Asen, на гръцки: Ίωάννης Κομνηνός Ἀσάνης, Iōannēs Komnēnos Asanēs); † пр. 12 май 1363) е български аристократ, брат на цар Иван Александър. Той е феодал в Душановото царство, деспот на Валона (ок. 1345 до 1363), като сръбски васал и след 1355 г. като автономен княз, управлявал по времето на Стефан Душан областта Кутмичевица около Валона, Канина и Белград в днешна Южна Албания. Наричан на гръцки в изворите Йоан Комнин.

Иван Комнин
деспот на Валона
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Срацимир
Майка Кераца Петрица
Потомци Александър Комнин, Иванина Комнина
Белградската крепост/Бератският замък в Албания (13 век), управляван от Иван Комнин в средата на 14 век
Белградската крепост в Албания, която била владение на Иван Комнин

Иван Комнин е трети или четвърти син на деспот Срацимир и Кераца Петрица като точната дата на раждане не е известна. Установява се за управител в Кутмичевица по предварителна уговорка между брат му Иван Александър и Стефан Душан. След сватбата на сестра му Елена със Стефан Душан в Скопие на Великден 1332 година отпътува окончателно за Валона.[1] Неговите потомци остават да управляват тази област в днешна Албания и през 15 век.

Иван Комнин (както и двамата му братя и две сестри) е член на династията на Асеневци и Шишмановци, както и на Комнините. Получава титлата деспот от Стефан Душан след коронацията му за цар и деспотатът му трае от 1346 до смъртта му през 1363 г.[2] Апанажното владение получава преди август 1345 г., когато земите на Северен Епир са присъединени към възникващото Душаново царство. Център на деспотата е средновековният град Авлона (Валона). Иван Комнин осъществява търговията на Венеция и Дубровник със захар и източни подправки (черен пипер и др.), като получава приходите и от митницата в Авлона.[3]

На 2 май 1353 г. заедно с наследниците си и сестра си Елена той получава почетно гражданство на Венецианската република, което означава, че от този момент владенията му се намират под защитата на Венеция.[4] Същевременно пък Стефан Душан търси флотската помощ на Венеция за грандиозните си планове по превземане на Константинопол. След смъртта на Душан Иван Комнин в последвалата гражданска война застава на страната на еднокръвния му брат Симеон Синиша в конфликта с цар Стефан Урош. Подкрепата за Симеон е неуспешна и през 1356 г. Иван Комнин губи Белград. Получава помощта на Венеция в конфликта с Никифор II Орсини Дука за Епир и Тесалия.

Умира най-вероятно по време на чумната епидемия върлувала в Авлона и Драч през 1363 г. [5]

СемействоРедактиране

От първия си брак с неизвестна по име съпруга има две деца:[6]

Вторият му брак е сключен около 1350 г./пр. 1355 г. с Анна Палеологина († сл. 1355), регент на Епир (1341 – 1342), вдовица на Йоан II Орсини (1300 – 1335), деспот на Епир, дъщеря на Андроник Палеолог Ангел, внучка на византийския император Михаил VIII Палеолог.[8]

ИзточнициРедактиране

  1. Божилов, Иван Ангелов. Фамилията на Асеневци: 1186 – 1460 : Генеалогия и просопография. – София: БАН, 1985. – стр.179
  2. Божилов, Иван Ангелов. Фамилията на Асеневци: 1186 – 1460 : Генеалогия и просопография. – София: БАН, 1985. – стр.179
  3. Божилов, Иван Ангелов. Фамилията на Асеневци: 1186 – 1460 : Генеалогия и просопография. – София: БАН, 1985. – стр.180
  4. Андреев, Йордан Киров; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен Христов. Кой кой е в Средновековна България. – Издателска къща „Петър Берон“, 1999. – 416 с
  5. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
  6. Андреев, Йордан Киров; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен Христов. Кой кой е в Средновековна България. – Издателска къща „Петър Берон“, 1999. – 416 с.
  7. Веселин Асенов, „Балканската игра на тронове“, сп.„Българска история“, април 2018 г., стр. 35, ISSN 2367-864X
  8. Byzant 8, genealogy.euweb.cz

ЛитератураРедактиране

  • Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 978-0-472-08260-5.
  • Soulis, George Christos. The Serbs and Byzantium During the Reign of Tsar Stephen Dušan (1331 – 1355) and His Successors. Dumbarton Oaks, 1984. ISBN 0-88402-137-8.
  • Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Павлов, Пламен. Кой кой е в средновековна България. Петър Берон, 1999. ISBN 978-954-402-047-7. (на български)
  • Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. (на български)
  • Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. OCLC 246876653. (на български)
  • Божидар Ферјанчић: Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама. (= Посебна издања. Bd. 336; Византолошки институт. Bd. 8). Српска академија наука и уметности, Београд 1960, S. 166 – 167, 177 – 181 passim.
  • John Van Antwerp Fine: The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan, Ann Arbor MI 1994, ISBN 0-472-08260-4.
  • Константин Иречек: Geschichte der Serben. Band 1: Bis 1371. Perthes, Gotha 1911, S. 395. (Nachdruck: Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1967)
  • George Christos Soulis: The Serbs and Byzantium during the Reign of Tsar Stephen Dušan (1331 – 1355) and his Successors. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, Washington D.C. 1984, ISBN 0-88402-137-8.
  • Erich Trapp, Rainer Walther, Hans-Veit Beyer: Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. 5. Faszikel: Κ... – Κομνηνούτζικος (= Veröffentlichungen der Kommission für Byzantinistik. Band 1/5). Österreichische Akademie der Wissenschaften, Wien 1981, ISBN 3-7001-0330-1, S. 222, Nr. 12076.

Външни препраткиРедактиране