Иван Кондов
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (2022-09-09) |
Иван Стоянов Кондов е български филмов и драматичен актьор.
Иван Кондов | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 8 септември 2004 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, България[1] |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Семейство | |
Уебсайт |
Биография
редактиранеРоден е във Варна на 18 юли 1925 г. Завършва техникум във Варна през 1945 г. Става актьор през 1948 г., впоследствие при условията на чл. 9 със забележката към него от Указа за театрите (ДВ, бр. 145 от 1949 г.). През 1973 г. завършва задочно актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Работи на театралните сцени в Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград (1947 – 1950), Хасковския драматичен театър (1950 – 1952), Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1952 – 1957), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1957 – 1958) и Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София (1958 – 1959), Военния театър (1959 – 1966), театър „Сълза и смях“ (1966 – 1969), Народен театър „Иван Вазов“ (1969 – 1973), театър „София“. Пенсионира се в Народния театър през 1992 г., но още четири години след това ръководи трупата на театър „София“.
Директор на театър Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1967 – 1969) и Драматично-куклен театър (Враца) (1973 – 1977) и (1980 – 1982).
Член на СБФД.
Иван Кондов е известен с ролите си в „Бягство в Ропотамо“, „Сиромашко лято“, „Бариерата“, „Голямото нощно къпане“, „Процесът“, „Неспокоен дом“ и др.
Носител е на „Аскеер“ за цялостно творчество (1999).
Има три деца. Владимир, от първия си брак, от брака си с актрисата Росица Данаилова – Ламбо, от брака си с Маргарита Кондова – Марта.
Умира на 8 септември 2004 г.
Награди и отличия
редактиране- Заслужил артист (1963).
- Народен артист (1969).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1964).
- Димитровска награда (1964).
- Награда за най-добра мъжка роля за („Игрек 17“) във филма „Игрек 17“ (Варна, 1973).
- Награда за мъжка роля за ролята на пълномощника на ЦК във филма „Магистрала“ на ХIII ФБИФ (Варна, 1974).
- Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976).
- „Аскеер“ за цялостно творчество (1999).
- Орден „Стара планина“.
Филмография
редактиранеГодина | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2005 | Другият наш възможен живот | отец Димитър | ||
2004 | Смисълът на живота | попът | ||
2003 | Под едно небе | ходжата Ибрям ага | ||
1995 – 2000 | Съботна история („L'histoire du samedi“) |
82 | Франция | професор Дешан (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
1984 | Събеседник по желание | професор Юруков | ||
1984 | Златният век (тв сериал) |
11 | Лъв Магистър (в 6 серии: I, II, III, V, VIII и X) | |
1982 | Милионите на Привалов (Die priwalov'schen Millionen) (тв сериал) |
6 | ФРГ/Западен Берлин/България | Игнатий Ляховски |
1981 | Приятели за вечеря | съседът | ||
1980 | Голямото нощно къпане | Кольо Колев | ||
1979 | Бариерата | генералът следовател | ||
1979 | Сами сред вълци (тв сериал) |
5 | (в 1 серия: I) | |
1979 | Фильо и Макензен (тв сериал) |
7 | пътникът | |
1978 | Момчетата от „Златен лъв“ (тв сериал) |
4 | професор Дилов | |
1978 | Насрещно движение | главният инженер | ||
1978 | Компарсита | новият пълномощник | ||
1978 | Умирай само в краен случай (тв сериал) |
2 | генералът | |
1977 | Слънчев удар | професор Димов | ||
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | Мъдрия | ||
1975 | Буна | фелдшерът | ||
1975 | Магистрала | пълномощникът на ЦК на БКП | ||
1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | патриарх Йоаким | |
1975 | Авантюрите на Виктор (тв сериал) |
5 | Ростислав | |
1974 – 1976 | Сбогом, любов (тв сериал) |
3 | инженер Ганчовски, бащата на Яна Ганчовска | |
1974 | Дневна светлина | директорът Константинов | ||
1973 | Бягство в Ропотамо | Велев | ||
1973 | Сиромашко лято | Иван Нейчев | ||
1973 | Игрек 17 | Иван (Игрек 17) | ||
1972 | Обич | бащата на Мария | ||
1971 | Шарен свят | 2 нов. | Ничев (в новелата „Гола съвест“) | |
1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | ||
1970 | Четиримата от вагона | Пешев | ||
1970 | Цитаделата отговори | следователя Орлинов | ||
1968 | Процесът | Въло Игнатов | ||
1967 | Човекът в сянка | Генчев | ||
1967 | С пагоните на дявола (тв сериал) |
5 | полковник Дитрих, шеф на Гестапо (в 5 серии: I, II, III, IV, V) | |
1966 | Семейство Калинкови (тв сериал) |
12 | Калин Калинков, професор по хирургия | |
1966 | Дворът с люлките | д-р Василев, бащата на Васил | ||
1965 | Неспокоен дом | Евтим Манасиев | ||
1965 | Късче небе за трима | полковник Карастоянов | ||
1965 | До града е близо | Балтов | ||
1964 | Когато гръм удари | |||
1963 | Смърт няма | Велев | ||
1963 | Капитанът | |||
1963 | Легенда за Паисий | Лаврентий | ||
1961 | Стръмната пътека | Пелев | ||
1961 | Маргаритка | таткото | ||
1960 | Отвъд хоризонта | Добри | ||
1959 | Звезди (Sterne) |
ГДР/България | бащата на Рут | |
1958 | На малкия остров | Доктора | ||
1957 | Животът си тече тихо... | Марков (премиера: 1988) |
Театрални роли
редактиране- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
- „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – маркиз Поза
- „Хамлет“ (Уилям Шекспир) – Хамлет
- „Езоп“ (Гилерме Фигейреду) – Езоп
- „Майор Барбара“ (Джордж Бърнард Шоу) (1980) – Ендрю Андършафт
- „Дипломати“ (Надежда Драгова и Първан Стефанов) (1978) – граф Игнатиев
Телевизионен театър
редактиране- „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
- „Лукреция Борджия“ (1981) (Пламен Павлов)
- „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
- „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Фауст
- „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
- „Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)
- „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
- „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)
- „Фауст“ (1963)
- „Почти семейна история“ (Дончо Цончев)
Звукороли и участия в звукозаписи
редактиране- „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)
Източници
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Иван Кондов – „Е, има нещо налудничаво, но може би такава е красотата“ // movie.pop.bg. Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 19 април 2007.
- Иван Кондов биография и филмография // bgmovies.info. Посетен на 19 април 2007.
- ((en)) Иван Кондов в Internet Movie Database
- ((ru)) Иван Кондов в КиноПоиск
- ((ru)) Иван Кондов в Кино-Театр